Майката, Сюзън Поло, бе умряла пет години преди раждането на клонингите. Не се намери кой да я замени, така че единствената ласка, която познаваха бе взаимната привързаност и обичта на останалите три сестри. Веднъж Август спомена на Чироко, че петте момиченца са имали само един близък приятел — малка маймунка Резус с присаден мозък. Когато момиченцата навършили седем години, на маймунката била направена дисекция.
— Не бих искала да прозвучи твърде брутално — заяви Август една нощ, след като доста чаши от соевото вино на Бил бяха изпити. — Тези учени не бяха чудовища. Много от тях се държаха като добри чичковци и лелички. Угаждаха ни, не ни лишаваха от нищо. Сигурна съм, че някои от тях ни обичаха. Та нали… — отпи още една глътка тя, — струвахме цяло състояние.
Учените бяха получили срещу парите си пет тихи, подобни на призраци гении и всъщност точно това искаха. Чироко не бе сигурна дали кръвосмешението и лесбийството бяха програмирани, но те изглежда бяха също толкова неизбежни, колкото и високият коефициент на интелигентност. Близначките бяха клонинги на своята майка — дъщеря на трето поколение американизиран японец и филипинка. Сюзън Поло бе спечелила Нобеловата награда за физика и си отиде без време.
Чироко се загледа в Август, която изучаваше една снимка. Беше одрала кожата на прочутата си майка на младини: стройно миньонче с гарвоновочерни коси и тъмни безизразни очи. Чироко никога не бе мислила като някои хора, че всички ориенталци си приличат като две капки вода. Естествено, по лицата на Август и Април не можеше да се съди дали това е вярно. И двете имаха тен с цвят на какао, разбито в много сметана, но сега на червената светлина на научния модул, кожата на Август изглеждаше почти черна на цвят.
Тя се обърна и изгледа Чироко. Личеше й, че е доста разтревожена — нещо необичайно за нея. За миг очите им се срещнаха, после Чироко погледна надолу към снимката. На фона на щедро разпръснатите точици на звездите, шест светлинки се бяха подредили в правилен шестоъгълник.
Чироко дълго не можа да откъсне поглед от фотоса.
— Това е най-проклетото нещо, което някога съм виждала на фотографска плака — призна си тя. — Какво ли може да е?
Габи седеше в другия край на залата и смучеше кафе от пластмасова колбичка.
— Последната снимка на Темида — обясни тя. — Направих я преди час с най-чувствителната апаратура и я коригирах с помощта на компютъра.
— Предполагам, че тези думи са отговор на въпроса ми — каза Чироко. — Но все пак, какво е това?
Габи отпи малка глътка кафе и направи дълга паузи, за да обмисли добре думите си.
— Възможно е — сънливо промълви тя, — да са няколко тела, обикалящи около общ гравитационен център. На теория. Но на практика никой не виждал подобна конфигурацията. Тя се нарича розетка.
Чироко зачака търпеливо, но след като никой дума не обели, мрачно изрече:
— Насред спътниковата система на Сатурн? Биха съществували не повече от пет минути. Останалите сателити щяха да ги разместят.
— Вярно е — съгласи се Габи.
— Е, как е възможно тогава? Шансовете да е така са минимални.
— И това е вярно.
В това време Април и Калвин бяха влезли в залата. Калвин повдигна очи и спокойно попита:
— Няма ли кой да го каже най-после? Това не е естествено подреждане. Някой го е направил.
Габи се потърка по челото.
— Още не сте чули всичко. Обработих сигналите на радара. Излиза, че диаметърът на Темида е надвишава 1300 километра. Данните за плътността също са абсурдни. Оказва се, че плътността е почти като тази на водата. В началото реших, че показанията са недостоверни, защото апаратурата работеше на границата на допустимия обхват, но тогава получих снимката и…
— Шест ли са обектите или един? — попита Чироко.
— Възможно е да греша, но всички досегашни данни показват, че става дума за един обект.
— Опиши го. Онова, което знаеш със сигурност.
Габи погледна разпечатките, но очевидно не се нуждаеше от тях. Цифрите се бяха врязали в съзнанието й.
— Диаметър 1300 километра. това означава, че Темида е третият по големина спътник на Сатурн, с размери почти колкото Рея. Цялата повърхност е черна, с изключение на тези шест точки. В Слънчевата система няма друго тяло с толкова нисък коефициент на отражение, ако това ви интересува. Да, и с най-ниската известна плътност. Има голяма вероятност Темида да е куха. Освен това, доста от данните сочат, че може би не става дума за кълбо, а по-скоро си имаме работа с диск или тороид, който прилича на поничка. Изглежда, той се върти подобно на търкулната чиния с един оборот на час. Достатъчно бързо за да не се задържа нищо на повърхността; центробежната сила е по-голяма от силата на гравитацията.