Когато излязоха на открито, Чироко видя, че това, към което бяха прикрепени жиците под почвата — някакво прилично на гума вещество, се бе разтегнало. Всяка жица бе издърпала от него над земята нещо като конус, по който се виждаше напластен пясък.
Огромни камъни се подаваха от песъчливата земя в пространството около жиците. Пясъкът бе червеникавожълт, а заострените, набраздени ръбове на скалите показваха признаци на ерозия. Изглеждаха така, сякаш са били яростно изтръгнати от земята.
Бил наклони глава назад, за да проследи кабела към бляскавия полупрозрачен покрив.
— Господи, каква гледка! — не можа да се сдържи той.
— Я си помисли как би изглеждало това на аборигените? — обади се Габи. — Въжета се спускат от небето и не позволяват на света да падне, а?
Чироко присви очи и също погледна нагоре.
— Имат основание да мислят, че там горе живее Бог — каза тя. — Аз пък си мисля за кукловода, който дърпа конците.
Започнаха да се изкачват по склона. Почвата беше сбита, но колкото по-нагоре отиваха ставаше все по-трошлива. Нямаше никаква растителност, която да я задържа. Пясъкът, мокър отгоре, но сух отдолу бе образувал кора, която краката разчупваха на малки плоски парчета, свличащи се по наклона зад гърба им.
Чироко скоро изпревари останалите, твърдо решена да се изкачи до самата жица, но на двеста метра от върха стана още по-стръмно и тя се свлече няколко пъти обратно. Габи и Бил бяха спрели отзад и наблюдаваха безплодните й усилия да намери нещо, за което да се хване. При един от поредните опити падна по лице, претърколи се назад чак до краката им, после седна и се загледа към жицата, все така измамно достъпна като преди.
— Защо на мен? — процеди през зъби тя, удари с юмрук по земята и избърса пясъка от устните си.
Стана, но кракът й се подхлъзна отново. Габи едва успя да я хване за ръката, а Бил почти падна върху тях, опитвайки се да им помогне.
— Достатъчно. Стига ми — каза уморено Чироко. — Но въпреки всичко още искам да разгледам наоколо. Някой ще дойде ли с мен?
Не бяха много ентусиазирани, но я последваха надолу по склона и навлязоха в гората от жици.
Около всяка жица се възвисяваха големи камари пясък. Бяха принудени да се движат само по криволичещите пътечки между тях. Невисок чуплив буренак растеше в твърдата, напукана почва около гигантските къртичини. Колкото по-навътре навлизаха, толкова по-тъмно ставаше — по-тъмно и по-тихо, отколкото бяха привикнали за седмиците, прекарани сред джунглата. Някъде много далеч се чуваха тихи продължителни звуци, наподобяващи воя на вятър, профучаващ през дълги изоставени галерии. Отвреме навреме долавяха звука на учестеното си дишане и чуваха собствените си стъпки.
Не можеха да се освободят от чувството, че се намират в катедрала. Чироко беше виждала подобно място и преди, сред гигантските секвои в Националния парк на Калифорния. Макар че там беше по-зелено и не толкова тихо, то неподвижната природа и чувството, че си се изгубил сред тези гигантски равнодушни създания бяха същите. Помисли си, че ако сега види някоя огромна паяжина, няма да се учуди, но и няма да спре да бяга, докато не излезе на светло.
В пространството над тях започнаха да се различават някакви висящи форми, прилични на разкъсани гоблени. Бяха неподвижни сред мъртвия въздух и изглеждаха нематериални в сенките високо над главите им. Около тях се носеше фин прашец и се завихряше при най-лекия полъх на вятъра.
Габи докосна леко ръката на Чироко. Тя отскочи стреснато, но после повдигна глава и погледна натам, където сочеше Габи.
Имаше нещо прилепнало от едната страна на жицата на около петдесет метра от върха на пясъчния хълм. Отначало помисли, че е естествена издатина, но после реши, че е по-вероятно да е някакъв вид растение.
— Прилича на мида — каза Бил.
— Или на колония от миди — прошепна Габи и нервно се изкашля. Чироко се досети какво чувства и какво я накара да шепти.
— Напомнят ми за наскалните жилища в Аризона — поклати глава тя.
Следващите няколко минути забелязаха още от тези неща, значително по-високо и не толкова ясно очертани като това, което Габи откри, но нямаше начин да разберат дали в действителност са жилища или някакви паразити.
Чироко хвърли един последен поглед наоколо и й се стори, че там където тъмнината ставаше съвсем плътна се забелязват познати очертания.
Оказа се постройка. По-скоро развалини, полузатрупани със ситен пясък.
Беше ободряващо да открият нещо разбираемо, построено според човешките представи. Сградата имаше размери на неголямо пуебло10 и фактически приличаше на него. Състоеше се от три етажа наредени една до друга шестоъгълни стаи без видими врати или прозорци. Помещенията на всеки етаж бяха малко по-големи от тези под тях. Тя се приближи по-близо и докосна стената. Беше хладна, изградена от дялани камъни, напасвани един към друг без помощта на хоросан по маниера на инките.
10
пуебло — индиански селища в Аризона и Ню Мексико, представляващи постройки с плоски покриви и стени, направени от камък или кирпич.