Проблемът беше как да го запазят. Разискваха въпроса с часове, дори изпробваха и отхвърлиха като нереализируеми няколко идеи.
Най-накрая се спряха на един вариант, но им отне останалата част на деня и половината от следващия, за да осъществят плана си. Направиха две дълбоки купи от блатна глина и ги изпекоха много внимателно. Изпробваха коя дървесина гори най-бавно и изсушиха голямо количество съчки. След като всичко това беше готово, запалиха във всяка от купите по един малък огън. Изглеждаше мъдро да имат един резервен. Разбира се, че трябваше огньовете постоянно да се поддържат, но всеки от тях би го правил с желание, докато не намерят по-добро решение.
Когато привършиха с огъня, вече наближаваше периода за сън. Чироко искаше да се опитат да намерят някое действително сухо място — явно не разчиташе много на този начин за носене на огъня и се страхуваше да не го изпуснат в блатото. Бил обаче предложи първо да убият нещо за ядене.
— Вече започна да ми писва от тези пъпеши — оплака се той. — Последният, който изядох, имаше вкус на гранясало.
— Така е. Но наоколо няма смехурковци. Не съм виждала от няколко дни.
— Тогава ще убием нещо друго. Имаме нужда от месо.
Последните дни наистина не се бяха хранили добре. Блатата нямаха нищо общо с изобилието от различни видове плодни растения, срещащи се в гората. Единственият местен плод, който бяха опитали, имаше вкус на манго и им докара диария. И тъй като бяха в лодката, ситуацията можеше да се сравни с някой от кръговете на ада. Все още трябваше да разчитат на запасите, но и те бяха на привършване.
Решиха, че дънната риба очевидно е най-подходящата плячка. Подобно на всички животни, които бяха срещали досега, тя също не им обръщаше голямо внимание. Всичко друго или беше твърде малко или се движеше твърде бързо. Изключение правеха гигантските змиорки, но те пък бяха твърде големи.
Дънните риби обичаха да лежат в блатото, заровили муцуни в тинята. Придвижваха се с леки удари на опашката.
Тримата скоро успяха да оградят една от тях. За пръв път имаха възможността да разгледат отблизо тези същества. Чироко никога не бе виждала по-грозно създание. Беше около три метра дълго, с плосък корем, по средната линия на който имаше лека изпъкналост, простираща се от тъпата муцуна до хоризонталната опашна перка. по целия гръб минаваше дълъг сив израстък, мек и отпуснат, като гребена на петел, но доста хлъзгав. Непрекъснато се издуваше и свиваше ритмично.
— Сигурна ли си, че искаш да ядеш от това нещо?
— Защо не, ако ще ме засити за по-дълго време.
Чироко се спря на четири метра от рибата, докато Габи и Бил я доближаваха от двете страни. И тримата бяха въоръжени с кинжали, направени от счупените клони на коледни дръвчета.
Дънната риба имаше само едно око, голямо колкото торта. Единият му край леко се повдигна, докато разглеждаше Бил. Той застина на място. Същевременно съществото издаде звук подобен на сумтене.
— Бил, това не ми харесва.
— Не се тревожи. Виждаш ли, то мига по този начин — от една дупка над окото пръсна малко фонтанче и обля с течност очната ябълка, произвеждайки звука, който чуха преди малко. — Навлажнява окото си. Няма клепач.
— Щом казваш — тя плесна с ръце и съществото веднага премести погледа си от Бил и го насочи към нея. Без да бъде сигурна, че постъпва правилно направи внимателно една крачка напред. Отегчена от всичко това, рибата се загледа някъде встрани.
Бил се придвижи плътно към нея, напрегна се, забоде кинжала непосредствено зад окото и се облегна на него. Рибата се разтърси в конвулсии и Бил пусна кинжала, отскачайки назад.
Нищо не се случи. Окото въобще не помръдна, а органът на гърба престана да се издува и свива. Чироко се отпусна и видя как Бил се захили.
— Твърде лесно — каза той. — Няма ли това място най-сетне да ни подложи на истинско изпитание? — Хвана кинжала за дръжката и го измъкна от тялото. Тъмночервена кръв изпръска ръката му. Рибата изведнъж се сви, докосвайки с опашка муцуната си, после рязко разгъна опашката встрани и удари Бил по главата. С учудваща бързина загреба ловко отдолу безжизненото тяло и го подхвърли във въздуха. Чироко дори не успя да види къде падна то. Чудовището отново се изви като дъга, но този път балансираше върху корема си, а опашката и муцуната стърчаха във въздуха. За пръв път видя устата му. Беше кръгла като на минога11 с два реда зъби, които тракайки се въртяха в противоположни посоки. Опашката се удари в калта и рибата скочи върху нея. Тя се гмурна към земята и брадичката й заора в тинята. Рибата изпляска зад нея, изви се отново и изхвърли петдесет килограма кал във въздуха, като шибна лудо с опашката. Острата перка разсече земята пред лицето й, после се метна нагоре, за да удари отново. Чироко панически риеше с ръце и крака, подхлъзвайки се всеки път, когато се опитваше да стане.