Непосредствено зад научния модул се намираше въртележката — масивното, бяло колело на двигателя. То бавно се въртеше около тялото на кораба, прикрепено с четири спици към главината.
За централния ствол на кораба бяха захванати и други съоръжения: хидропонни цилиндри, няколко компонента на катера, командната кабина, двигателя, двете платформи за кацане и ракетните степени.
Катерът бе предназначен за проучване на спътниците на Сатурн, по-специално на Япет и Рея. След Титан — който имаше атмосфера и следователно не бе подходящ за изследователските цели на тази експедиция — като най-интересния обект в цялата околност се очертаваше Япет. До 1980 година едната му полусфера светеше значително по-ярко от другата, но сега положението се бе променило и през последните двадесет години коефициентът на отражение по цялата повърхност постепенно се бе изравнил. В две противоположни точки от орбитата блясъкът на Япет ненадейно помръкваше. Разкриването на причините за този феномен бе една от главните цели на експедициите с катера.
Сега обаче тези екскурзийки бяха прекратени пред лицето на един далеч по-завладяващ обект, наречен Темида.
„Рингмастър“ наподобяваше един друг космически кораб — фантастичния „Дискавъри“, с чиято помощ бе изследван Юпитер в класическия филм „Една одисея в космоса през 2001“. Не бе учудващо, че двата кораба си приличаха — бяха конструирани за подобни цели, само че единият бе направен от целулоид.
Чироко бе излязла в пространството извън кораба. Налагаше се да демонтира светлоотражателните панели, които обгръщаха отвсякъде жилищния отсек на „Рингмастър“. При космическите апарати обикновено проблямът се състоеше в отразяването на излишното нагряване, но вече се намираха достатъчно далеч от Слънцето, та си струваше да се поглъщат оскъдните лъчи, които получаваха.
Тя закачи осигурителното въже за прехвърлената между люка и главината тръба и се обърна с лице към последния панел. Той представляваше нещо като сандвич от два листа сребърно фолио с големина един квадратен метър. Чироко докосна с отверката ъгъла и с влизането в жлеба острието прищрака. Противотежестите се завъртяха бързо и инструментът погълна разхлабения винт, преди да успее да падне.
След още три такива манипулации панелът се отдели от порестата антиметеоритна маса, върху която бе монтиран. Чироко го взе в ръце и го прегледа, вдигнат срещу слънцето. Трите малки ярки светлинки й показаха къде листът е бил ударен от зрънца метеоритен прах.
Панелът стоеше изопнат благодарение на прикрепените към краищата му тънки жички. Чироко сви двете срещуположни телчета по средата и прегъна листа. След петата прегъвка парчето стана достатъчно малко, за да може да се побере в набедрения джоб на скафандъра. Закопча капака на джоба и се придвижи към следващия панел.
Всяка минута беше безценна. При възможност комбинираха и вършеха по две неща наведнъж, така че краят на деня завари Чироко прилегнала на кушетката да разглежда последните направени от Габи снимки на Темида, докато Калвин я подлагаше на задължителният ежеседмичен медицински тест.
— Това не е фотография — обясняваше Габи, — а компютърно увеличено теоретично изображение, при това инфрачервено. Изглежда този спектър е най-подходящия.
Чироко се приповдигна на лакът, като внимаваше да не събори някои от датчиците на Калвин. Продължи да дъвче края на термометъра, докато докторът не се нацупи, после погледна рисунката.
Огромното, масивно колело бе обточено по края с алени на цвят триъгълни фигури с широка основа. От вътрешната му част се забелязваха още шест червени секции, но те бяха квадратни и значително по-малки.
— Големите триъгълници отвън са най-нагорещените елементи — продължи Габи. — Смятам, че те са част от системата за управление на температурата. Поглъщат топлина от Слънцето или излъчват излишната, ако има такава.
— Хюстън вече го предвиди — напомни й Чироко и стрелна с поглег телевизионната камера за наземен контрол, разположена близо до тавана. От земята следяха непрекъснато действията им, новополучената информация и ако измислеха нещо ново, Чироко щеше да го научи веднага.
Аналогията с колело на каруца би била абсолютно точна, ако не бяха охлаждащо-нагряващите триъгълни перки. В центъра бе главината с отвор в средата, през който би минавала оста в случай, че Темида действително бе каруцарско колело — от главината се простираха радиално шест дебели спици, които малко преди външния ръб постепенно се разширяваха, а между всеки две спици се намираше по един светъл квадрат.