— Стига, стига, стига хленч. Хайде преструванковци. Искате ли да живеете вечно?
— Да живеем? Че ти на това живот ли му викаш?
Втората нощ настъпи само пет часа след първата, защото Чироко реши така.
— Благодаря ти о Велики Повелителю на Времето — въздъхна Габи и се тръшна върху спалния чувал. — Както е тръгнало, утре ако опитаме, можем да установим нов рекорд — два часа път и после сън!
Джен се просна до нея.
— Когато запалиш огъня, Роки, стопли ми пет вегетариански стека. Ще ги изям всичките. А, и между другото, когато ходиш, прави го по-меко, нали? Защото като правиш резки движения, колената ти пропукват и ме будят.
Чироко сложи ръце на кръста и се втренчи в тях.
— Значи такава била работата, ха! Ей, вие двамата, имам новини за вас. Аз съм по-висш чин!
— Тя да не би да каза нещо Джен?
— Аз лично нищо не чух.
Висшият чин закуцука наоколо, докато събере достатъчно дърва за огъня. Понечи да коленичи, за да го запали, но се оказа, че това е голям проблем. Не беше сигурна, че ще може да го реши. Доста време й отне да принуди онеправданите си стави да заемат най-различни болезнени ъгли, нещо което те упорито отказваха, но най-накрая стековете, направени от едно растение с месести възсолени плодове зацвърчаха в мазнината. Носовете на Габи и Джен нервно започнаха да душат въздуха, идващ откъм източника на божествения аромат.
На Чироко и останаха точно толкова сили, колкото да натрупа с крака малко пръст върху жаравата и да развие спалния чувал. Заспа, докато се вмъкваше в него.
Можеше да се каже, че третият им ден бе малко по-добър от втория, но дотолкова доколкото можеше да се каже, че Пожарът в Чикаго е бил малко по-добър от Земетресението в Сан Франциско.14
Успяха за осем часа да извървят десет километра през терен, който с всеки изминат метър ставаше все по-стръмен и по-стръмен. В края на прехода Габи отбеляза, че вече не се чувства на осемдесет години, а само на седемдесет и осем.
Наложи се да приложат нова тактика на катерене. Нарастващия наклон на склона правеше ходенето, дори и на четири крака изключително трудно. Стъпалата им постоянно се плъзгаха и те падаха върху коремите си, разпервайки крака и ръце, за да предотвратят свличането обратно надолу.
Джен предложи редувайки се, един от тях да върви пръв като тегли края на едно от въжетата след себе си. След като се изкачи колкото се може по-нагоре, той трябваше да завърже въжето около някое дърво. Другите двама, които до тогава чакаха в ниското, сега можеха значително по-леко да се изкачат, придърпвайки се с ръце. Този, който върви начело работи яко десет минути, докато останалите почиват, после почива два етапа, докато отново му дойде редът. На един такъв троен преход преодоляваха по триста метра.
Чироко погледна поточето, което течеше край третия им лагер и се поколеба дали да не се изкъпе, но се отказа. Единственото нещо, което действително искаше беше храна и колкото се може повече. Беше ред на Джен да приготви яденето и той мърморейки зае мястото си до тигана.
След като действително се почувства достатъчно добре, за да прегледа съдържанието на раницата и да провери колко провизии са останали, преди да се срути върху спалния чувал.
През четвъртия преход изминаха двадесет километра за десет часа и в края на деня Джен пусна ръка на Чироко.
Бяха издигнали палатките недалеч от едно място, където потокът, който следваха образуваше вир, достатъчно голям, за да се изкъпят. Без да му мисли много Чироко се разсъблече чисто гола и се плъзна във водата. Би било добре да има сапун, но дъното бе покрито с фин ситен пясък и тя можеше да се поизтърка с него. Скоро Габи и Джен се присъединиха към нея. Не след дълго, инструктирана от Чироко Габи отиде да потърси из околността пресни плодове. Нямаха кърпи и тя започна да се суши, клекнала гола край огъня, когато Джен се приближи отзад и я прегърна. Скочи, разпръсквайки без да иска горящите съчки и отблъсна ръцете му от гърдите си.
— Я спри това — изскубна се със сила тя и отстъпи встрани.
Той въобще не се сконфузи и продължи да я гледа жадно.
— Хайде, Роки, да не би да не сме се докосвали един друг преди.
— Нима? Виж какво, не обичам когато някой се промъква зад гърба ми. И дръж ръцете си по-далеч от мен.
— А, така значи? — изглеждаше вбесен. — И какво се очаква от мен да направя, когато две голи жени се мотаят наоколо.
Чироко се просегна и вдигна дрехите си.
— Не знаех, че гледката на една гола жена ще те накара да изгубиш контрол над себе си. Ще го имам предвид.
— Ти пък взе, че се разсърди.
— Не, не съм се разсърдила. Ще трябва да живеем доста близо един до друг за известно време и сърденето няма да помогне.