Същината казва на аза: „Тук чувствай наслада!“ Тогава то се радва и мисли как често пъти още да се радва, и то трябва тъкмо за това да мисли.
На презрителите на плътта искам да кажа една дума. Че те презират — почит намират. Що е това, което създаде почит и презрение, и ценност, и воля?
Същината, която твори, сътвори за себе си почит и презрение, сътвори си радост и мъка. Творящата плът си сътвори духът, като ръка на своята воля.
Дори и във вашето безумие и презрение, вий, презрители на плътта, служители на своята същина. Казвам ви: вашата същина сама иска да умре и се отвръща от живота.
Не може тя вече онова, което най желае — да създава свръх себе си. Това тя най желае, за това е всичката й жажда.
Но твърде късно е сега за нея да стори това — и вашата същина иска да загине, вие, презрители на плътта.
Да загине иска вашата същина, поради това сте станали вие презрители на плътта! Че не можете да създавате вече свръх себе си.
И за това се гневите вие на живота и на земята. Незнайна завист има сърдитият поглед на вашето презрение.
Аз не вървя вашия път, вие, презрители на плътта! За мене вие не сте мостове към Свръхчовека!
Тъй рече Заратустра.
За радостите и страстите
Брате мой, ако имаш една добродетел, и тя е твоя добродетел, то ти не я споделяш с никого.
Разбира се, ти би желал да я зовеш по име и да я милваш, ти би желал да я щипнеш за ухо и да се забавляваш с нея.
И ето! С името, с което ти я зовеш, зове я и народът: ти стана сам народ и стадо с добродетелта си.
По-добре би сторил да кажеше: „Неизразимо е и безименно, което причинява мъка и сладост на моята душа, а при това е и гладът на моята утроба.“
Нека твоята добродетел бъде твърде висока за всякакво име: и ако трябва да говориш за нея, то не свени се, че заекваш. Тъй говори и заеквай:
„Това е мое добро, него обичам аз, така ми най харесва то, само тъй искам аз доброто. Не го искам като закон на бог, не го искам като човешко постановение и необходимост: да не ми бъде указател за към свръх-земи и райове. Земна добродетел е тая, която аз обичам: малко благоразумие има в нея — и най-малко общ разум. Но тая птица сви гнездо при мен: затова я обичам и галя — и при мен тя сега мъти своите златни яйца.“
Тъй заеквай и възхвалявай добродетелта си.
Някога имаше ти страсти и ги наричаше зли. Но сега имаш само добродетели: те израснаха от твоите страсти.
Ти положи висшата си цел на сърце на тия страсти: и те станаха твои добродетели и радости.
Че си от рода на сприхавите, или на сладострастните, или на веробесуващите, или отмъстителните:
Най-сетне всички твои страсти станаха добродетели и всички твои дяволи — ангели.
Някога ти имаше диви псета в своята изба: но най-сетне те се превърнаха на птички и мили певици.
От своите отрови ти свари балсам за себе си; от своята крава скръб доиш — сега пиеш сладкото мляко от нейното виме.
И занапред никакво зло вече не ще израсне от тебе, освен злото, което израства от борбата на твоите добродетели.
Брате мой, ако си честит, то имаш една добродетел и не повече: тъй минаваш по-лесно през моста.
Отлика е да имаш много добродетели, но е тежък дял; и не един отиде в пустиня и се погуби, защото му омръзна да бъде битка и бойно поле на добродетели.
Брате мой, зло ли е война и битка? Но необходимо е това зло, необходими са завистта и подозрението и злословието между твоите добродетели.
Виж как всяка една от твоите добродетели жадува за висшето: тя иска целият твой дух да е неин глашатай, тя иска всичката твоя мощ в гняв, омраза и обич.
Ревнива е всяка добродетел към друга, и ужасно нещо е ревнивост. И добродетелите загиват от ревнивостта.
Когото обземе пламъкът на ревнивостта, той обръща най-сетне като скорпиона, сам против себе отровното си жило.
Ах, брате мой, никога ли не си виждал още добродетел да злослови и жили сама себе си?
Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато: и за това трябва ти да обичаш добродетелите си — защото от тях ще загинеш.
Тъй рече Заратустра.
За бледния престъпник
Вие не искате да убивате, съдии и жертвоприносители, преди животното да е преклонило глава?
Ето, бледният престъпник преклони глава: из неговия поглед говори великото презрение.