— Дейна — каза Брил.
— А семейството, което предлага на „Кларк“ дарение? Хол ни каза, че един от тях е лекар, запознат с психоанализата. Има само едно семейство в страната, достатъчно богато да издържа цяла болница, което също така може да се похвали и с произлизащ от него световноизвестен невролог.
— Бърнард Сакс! — възкликна Брил.
— А анонимният лекар, цитиран от „Таймс“, е Стар. Трябваше веднага да разпозная помпозния му надут стил. Стар винаги се е хвалил, че навремето се е обучавал в лабораторията на Шарко37. Може наистина там да се е запознал с Фройд.
— Кой? — попита Ференци. — И какъв е този Триумвират?
Янгър и Брил му обясниха един през друг. Хората, чиито имена току-що бяха споменали — Чарлз Лумис Дейна, Бърнард Сакс и Моузес Алън Стар — бяха тримата най-влиятелни невролози в страната. Бяха известни като нюйоркския Триумвират. Дължаха невероятния си престиж и властта си на забележителното съчетание от постижения, добър произход и пари. Дейна бе автор на най-авторитетния, писан в Америка, текст за нервните болести при възрастните. Сакс имаше световна репутация — особено заради работата си по болестта, най-напред описана от англичанина Уорън Тей38. Освен това бе написал и първият учебник по нервни заболявания при децата. Естествено семейство Сакс не бяха равни в социално отношение на най-добрите представители на семейство Дейна. Семейство Сакс нямаха място в обществото, тъй като не бяха от правилната религия. Но бяха по-богати. Братът на Бърнард Сакс се бе оженил за жена от семейство Голдман. Основаната в резултат от този съюз банка бе на път да се превърне в бастион на „Уол стрийт“. Стар, най-мижавият от тримата, бе професор в университета „Калъмбия“.
— Той е въздухът в свирката — каза Брил за него. — Кукла на конци в ръцете на Дейна.
— Но защо ще искат да съсипят Фройд? — попита Ференци.
— Защото са невролози — отвърна Брил. — Фройд ги ужасява.
— Не ви разбирам.
— Те принадлежат към соматичната школа — обясни Янгър. — Вярват, че всички нервни болести са резултат на неврологични малформации, а не на психологически причини. Не вярват в травмите от детството, нито че сексуалната репресия причинява психически заболявания. Според тях психоанализата заслужава анатема. Наричат я култ.
— И само заради научни разногласия са способни на такива неща? — попита Ференци. — Да горят ръкописи, да отправят заплахи, да разпространяват фалшиви обвинения?
— Науката няма нищо общо с това — отвърна Брил. — Невролозите контролират всичко. Те са „специалистите по нервите“, което според тях ги прави експерти по „нервните заболявания“. Всички жени ходят при тях да се лекуват от хистерия, сърцебиене, тревожност, стрес. Това е лекарска практика за милиони долари. Прави са да виждат в нас дявола. Ще ги извадим от бизнеса. Никой няма да се консултира с невролог, след като хората разберат, че с проблемите на психиката се занимава психологията, а не неврологията.
— Дейна беше у вас на вечеря, Джелиф — каза Янгър. — Никога не съм виждал човек да се държи толкова враждебно с Фройд като него. Той знаеше ли за превода на Брил?
— Да — отвърна Джелиф. — Но той не би го изгорил. Той го одобряваше. Насърчаваше ме да го публикувам. Дори ми намери редактор, който да ми помогне с текста.
— Редактор ли? — попита Янгър. — А този редактор изнасял ли е ръкописа от твоя офис?
— Естествено — отвърна Джелиф. — Често го взимаше вкъщи, за да работи по него.
— Е, сега вече всичко е ясно — каза Брил. — Копеле.
— А каква е тази работа с Чарака? — попита Литълмор.
— Така се казва техният клуб — отвърна Джелиф. — Един от най-добрите в града е. Много трудно допускат в него. Членовете му носят специален пръстен с изображение като това тук на страницата.
— Това е тайно общество — каза Брил.
— Но те са учени! — запротестира Ференци. — Нима могат да изгорят научен труд?
— Няма да се учудя, ако също така принасят в жертва млади девици — отвърна Брил.
— Въпросът е дали те стоят зад статията, посветена на Юнг, в „Таймс“ — каза Янгър. — Ето това трябва да разберем.
— Те ли са? — попита Литълмор.
— Ами… аз… може и да съм ги чул да говорят за това веднъж — каза Джелиф. — И наистина те уредиха Юнг да чете лекции във „Фордам“.
— Разбира се — каза Брил. — Те насъскват Юнг да детронира Фройд. И Хол се е хванал в този капан. Какво ще правим? Не можем да се опълчим срещу Чарлз Дейна.
— Не съм много сигурен — отвърна Литълмор и се обърна към Джелиф. — Снощи споменахте някакъв Дейна. Същият ли е?
37
Жан Мартен Шарко (1825–1892) — френски невролог и професор по патоанатомия. Трудовете му повлияват значително върху развитието на неврологията и психологията. Наричан „Наполеон на неврозите“. Един от учителите на Зигмунд Фройд. — Б.пр.
38
Уорън Тей (1843–1927) — британски офталмолог, който през 1881 година за първи път описва червеното петно на очната ретина, днес известно под името болест на Тей-Сакс. Става въпрос за наследствено заболяване, което възниква вследствие на натрупване на мастни киселини в нервните клетки на мозъка. Това причинява глухота, слепота, затруднено преглъщане, проблеми с речта, а понякога и психози. — Б.пр.