— Не, детектив, не мисля. Нито вярвам, че китаецът има нещо общо с убийството на г-ца Ривърфорд.
— Но калта…
— Забрави за калта.
— Но китаецът избяга, когато…
— Никакъв китаец! Не ме ли чу, Литълмор! Никакъв китаец не се вписва по никакъв начин в схемата на това убийство. Убиецът е поне метър и осемдесет. Бял е: космите, които намерих по тялото й, са на бял човек. Камериерката — в нея е ключът към загадката. Тя какво ти каза?
Отидох на закуска. Имах петнайсет минути до сеанса с г-ца Актън. Фройд също тъкмо сядаше. Брил и Ференци вече бяха на масата. Пред Брил имаше три празни чинии и вече работеше по четвърта. Предния ден му бях казал, че университетът „Кларк“ ще плати закуската му. Очевидно наваксваше пропуснатото.
— Ето това е Америка — каза той на Фройд. — Започва се с печени овесени ядки със захар и сметана, след това горещо агнешко краче с пържени картофи, купа бухти с прясно масло и накрая кейк от черно елдово брашно с върмонтски кленов сироп. Аз съм в рая.
— А аз не — отвърна Фройд.
Очевидно имаше храносмилателни проблеми. Каза, че нашата храна му била прекалено тежка.
— На мене също — оплака се Ференци, пред когото имаше само чаша чай, и добави мрачно: — Май е от майонезената салата.
— Къде е Юнг? — попита Фройд.
— Нямам представа — отвърна Брил. — Но знам къде е бил в неделя вечер.
— В неделя вечер? В неделя вечер си легна — каза Фройд.
— О, не, не е било така — отговори Брил с тон, който според него би трябвало да е тайнствен. — Знам и с кого е бил. Ето, ще ви покажа. Вижте това.
Брил извади изпод стола си дебела купчина книжа, хванати с ластик, някъде към триста страници. На най-горната пишеше „Избрани записки по хистерия и други неврози“ от Зигмунд Фройд, превод и предговор от Е. А. Брил.
— Първата ти книга на английски — каза Брил и блеснал от гордост, каквато никога не бях виждал да показва преди, предаде ръкописа на Фройд. — Ще предизвика сензация, ще видиш.
— Много се радвам, Ейбрахам — каза Фройд и му върна ръкописа. — Наистина се радвам. Но ти ни разказваше за Юнг.
Лицето на Брил се помрачи. Стана от мястото си, вирна брадичка и заяви високопарно:
— Значи така се отнасяш към работата на живота ми, която ми отне дванайсет месеца. Някои сънища и мечти не бива да се тълкуват, а да се действа по тях. Сбогом.
И отново седна.
— Извинявайте, не знам какво ми стана — каза. — Предполагам, че за миг си представих, че съм Юнг. — Мисълта за Брил в ролята на Юнг разсмя Ференци, но Фройд не трепна. Брил се покашля и насочи вниманието ни към името на издателя си, отпечатано на заглавната страница — Смит Ели Джелиф. — Джелиф издава „Журнал по нервни болести“ — продължи Брил. — Лекар е, богат като Крез, с много добри връзки и също запален по каузата ни — благодарение на мене. За бога, ще превърна този Гомор в рая на психоанализата, ще видите. Та нашият приятел Юнг е имал тайна среща с Джелиф в неделя вечер.
Оказа се, че когато Брил взел тази сутрин ръкописа от Джелиф, издателят споменал, че поканил Юнг в дома си на вечеря в неделя. А Юнг не ни беше говорил нищо за тази среща.
— Оказва се, че основната им тема на разговор е било местонахождението на най-добрите манхатънски бардаци, но чуйте това — продължи Брил. — Джелиф помолил Юнг да изнесе следващата седмица поредица от лекции по психоанализа в университета „Фордъм“, учебното заведение на йезуитите.
— Но това е прекрасна новина! — възкликна Фройд.
— Така ли? — попита Брил. — А защо Юнг, а не ти?
— Ейбрахам, аз ще изнасям всеки ден лекции в Масачузетс, започвам във вторник идущата седмица. Няма да мога да бъда и в Ню Йорк по същото време.
— Но защо е тази тайнственост? Защо крие срещата си с Джелиф?
Никой от нас нямаше отговор на този въпрос. На Фройд обаче не му пукаше и заяви, че несъмнено има уважителни причини за дискретността на Юнг.
През цялото време държах дебелия ръкопис на Брил. Прочетох първите две страници, обърнах на третата и бях изненадан, че тя е почти празна. На нея имаше само шест печатни реда: бяха центрирани, с изпъкващи главни букви. Някакъв библейски цитат.
— Какво е това? — попитах и му показах страницата.
Ференци взе листа от ръцете ми и го прочете:
ОБРЕЖЕТЕ СЕ ЗАРАДИ ГОСПОДА И СНЕМЕТЕ
КРАЙНАТА ПЛЪТ ОТ СЪРЦЕТО СИ,
ИУДИНИ МЪЖЕ И ИЕРУСАЛИМСКИ ЖИТЕЛИ,
ДА СЕ НЕ ЯВИ МОЯТ ГНЯВ КАТО ОГЪН
И ДА НЕ ПЛАМНЕ НЕУГАСНО
ПОРАДИ ВАШИТЕ ЛОШИ НАКЛОННОСТИ.
— Еремия18, нали? — добави Ференци, като демонстрира доста по-добри от моите познания за Библията. — Какво прави пророк Еремия в книгата ти за хистериите?
18
Еремия — библейски пророк; цитираният текст е от „Книгата на пророк Еремия“, 4:4. — Б.ред.