— Да — потвърди патоанатомът. — Защо?
— Как е била удушена?
— Чрез прекъсване на кръвотока.
— Значи с нещо като гарота?
— Да. Защо?
Кметът за втори път не отговори на въпрос на патоанатома.
— Имаше ли други наранявания по тялото?
— Всичко е в доклада ми — отвърна Хугел разочарован, че кметът не е прочел доклада му. — Момичето е бито с камшик. Има следи от удари по задните части, гръбнака и гърдите. Освен това е порязана на две места, на границата на дерматоми S2 и L222, с изключително тънко острие.
— Къде? Говори на английски, Хугел.
— От вътрешната страна на бедрата.
— За бога! — възкликна кметът.
Слязох за късна закуска, като се опитвах да осмисля срещата си с г-ца Актън. Заварих Юнг да чете американски вестник. Седнах при него. Останалите бяха отишли в музея „Метрополитън“. Юнг обясни, че не тръгнал с тях, защото тази сутрин се канел да посети д-р Онуф, невропсихиатър от Елис айлънд.
За първи път оставах насаме с Юнг. Той, изглежда, бе в приповдигнато и дружелюбно настроение. Каза, че предния ден цял следобед спал и дългият сън му се отразил много добре. И наистина бледността, която ме бе разтревожила, вече бе изчезнала. Сподели, че мнението му за Америка също се подобрявало.
— На американците просто им липсва литература — каза, — а не култура.
Според мене Юнг смяташе това за комплимент. Но за да му покажа, че американците не са напълно неграмотни, му разказах историята за сражението пред „Астор плейс“ в името на Шекспир.
— Значи американците искат мускулест Хамлет по свой образ и подобие — отбеляза Юнг и поклати глава. — Историята ти потвърждава моята теза. Един мъжествен Хамлет е оксиморон. Както казваше прадядо ми, Хамлет олицетворява женското начало: интелектуалеца, насочената навътре душа, достатъчно чувствителна, за да живее в духовния свят, но недостатъчно силна, за да понесе бремето, което той й налага. Най-голямото предизвикателство е да се справиш и с двете: да чуваш гласовете на другата реалност, но да живееш в тази и да бъдеш човек на действието.
Озадачих се от „гласовете“, които спомена Юнг — вероятно имаше предвид подсъзнанието? Но се зарадвах, че има мнение за Хамлет.
— Описвате Хамлет точно като Гьоте — казах. — Това е обяснението на Гьоте за неспособността на Хамлет да предприеме някакво действие.
— Уточних, мисля, че това е теза на прадядо ми — отвърна Юнг и отпи от кафето си.
За миг се замислих.
— Гьоте е ваш прадядо?
— От всички поети Фройд цени най-много Гьоте — започна Юнг. — За разлика от него, Джоунс го нарича стихоплетец. Можеш ли да си представиш? Това само англичанин може да го каже. Не разбирам какво намира Фройд в него. — Юнг очевидно имаше предвид Ърнст Джоунс, британски последовател на Фройд, който в момента живееше в Канада и трябваше да се присъедини към нас на следващия ден. Тъкмо реших, че Юнг избягва да отговори на въпроса ми, когато добави: — Да, аз съм Карл Густав Юнг Трети. Първият, дядо ми, е син на Гьоте. Това е добре известно. И обвиненията в убийство са, разбира се, абсурдни.
— Не знаех, че Гьоте е бил обвинен в убийство.
— Гьоте със сигурност не — отвърна възмутен Юнг, — а дядо ми. Очевидно много приличам на него. Арестуваха го за убийство, но това беше само претекст. Написа роман, „Заподозреният“ — доста добър впрочем, в който се разказва за убийство. Героят е обвинен в убийството, но всъщност е невинен. Всичко това се случи преди фон Хумболд да вземе дядо ми под крилото си. Знаеш ли, Янгър, почти ми се ще вашият университет да не беше оказал еднаква чест на Фройд и на мене. Той е много чувствителен по тези въпроси.
Не знаех как да реагирам на този внезапен поврат в разговора. Университетът „Кларк“ не бе оказал еднаква чест на Фройд и Юнг. Както всички знаеха, Фройд беше основно действащо лице в честванията на „Кларк“, главен оратор, поканен за пет пълни лекции, а Юнг беше заместил в последния момент отказал се участник в един от семинарите.
Но Юнг не дочака отговора ми.
— Разбрах, че вчера си питал Фройд дали е вярващ. Проницателен въпрос, Янгър. — И това ме изненада: Юнг никога преди не бе показвал положително отношение към каквото и да е казано от мене. — Не се и съмнявам, че е отрекъл. Човек, посветил целия си живот на изследване на патологичното, скритото и първичното, може да изгуби от поглед чистотата, възвишеността, духа. Аз обаче не вярвам, че душата е функция на плътта. А вие?
22
Дерматоми (мед.) — определени участъци от повърхността на кожата, свързани по нервен път с гръбнака. — Б.ред.