Думите се заклещиха в гърлото ми. Можех единствено да се взирам в него, да поглъщам болката, излъчвана от всяка пора на тялото му. Лицето на Роман посърна.
— Не ми вярваш. Разбирам те… знам. Звучи невъзможно.
— Не си чак толкова добър лъжец — казах. — Вярвам ти. Дори съм ужасена от историята ти. Ала ми е трудно да преглътна това, че през цялото време сте знаели кой стои зад отвличането ни.
Той поклати глава.
— Кълна ти се, не знаех. С Прия се чудехме, но не разпознахме никого от похитителите. Уверихме се чак когато зърнахме Лана. Мърсър в никакъв случай не би позволил някой друг да я използва, пък било то и за наемна работа. Тя е лично негова.
— Добре, явно сте знаели от няколко дни — поправих се. — Знаели сте, когато намерихме колата на Руби. Когато ходихме у Грей. Когато влязохме в онази къща. Виждахте колко се мъчех да разплета истината чие дело са бомбардировката и отвличането, но все пак не ми казахте.
Осезаема болка скова изражението му.
— Исках. Но докато не намерехме доказателства, с които да изобличим Мърсър, беше твърде рисковано.
— Аз решавам кое е рисковано за мен — отсякох непреклонно. — Решението не е било ваше.
— Това не е всичко — побърза да добави той. — Не само ние сме в опасност.
— Е, ние сме в непосредствена опасност — изтъкнах. — Досети ли се, че Лана и отрядът ни намериха заради Приянка?
Той изсумтя объркано и се почеса по челюстта.
— Сериозно?
— Взела е проследяващото устройство на онзи дрон — уточних аз.
— Прия… — По лицето му пак изплува болка. — Не й се чака, докато намерим Руби. Иска веднага да измъкне Лана от лапите на Мърсър и да я защити от него. Не че е загубила разума си, просто любовта й е по-силна.
— Какво й се случи в онази къща? — попитах. — Преди да й дадеш коктейла от лекарства, се превърна в същински супергерой. Все едно беше предозирала с ангелски прах.
Роман отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори.
— Пак трябва да се върна назад, за да ти го обясня. Става ли?
Кимнах.
— Добре… — поде той. — Приянка пристигна около три години след нас.
— И нея ли Мърсър я е вкарал в страната?
— Не, била си е в Америка. Баща й му бил конкурент на черния пазар и Мърсър я отвлякъл, за да му окаже натиск. Не се получило. Главно защото, ако на земята съществува по-коравосърдечен човек от Мърсър, това е бащата на Приянка.
О, боже!
— Но някак ми се струва нередно да ти разказвам за миналото й вместо нея. — Кимнах отново и той продължи: — Известно време не се случи почти нищо. Мърсър ни държеше в един комплекс в предградията на Ню Орлиънс. Обучаваше ни да оцеляваме при екстремни условия. Учеше ни да се бием и да стреляме. Отнасяше се с нас като благосклонен баща, винаги ни обсипваше с внимание и похвали, когато играехме по свирката му. Но един ден, когато с Прия бяхме на дванайсет, а Лана — на десет, той доведе в комплекса мъж на име Уендал, Джонатан Уендал. Служител от Сектора по изследователска и развойна дейност на „Леда Корп“.
„Леда Корп“ — компанията, отговорна както за синтезирането на Веществото Амброзия, така и за дългогодишните опити, спомогнали за появата на ОМИН. Мисълта за нея ме изпълваше с огнен гняв.
— Тогава започнаха експериментите — допълни Роман, потривайки челото си. — Всеки ден доктор Уендал водеше по един от нас в лабораторията си. Правеше ни кръвни изследвания. Рентгенови снимки. Инжектираше ни с разни вещества. И записваше резултатите. После повръщахме жестоко, но нищо повече. И така две години. Накрая, когато затвориха лагерите и Обединените нации решиха да се намесят, всичко се промени. Множество деца започнаха да се изгубват в системата и Мърсър успяваше да се докопа до истински пси. Непотърсени от родителите им.
Непотърсени. Децата, чиито родители повторно ги оставяха на произвола на правителството, защото не идваха да си ги приберат след закриването на лагерите.
— Там бяха големите пари. Наемаше преследвачи, които издирваха такива деца, а след това ги продаваше на други страни, желаещи да ги проучват или експлоатират по някакъв начин. Някои обаче запазваше за доктор Уендал. Вманиачи се по едно момиче с пси-способности и именно неговата сила искаше повече от всичко. Руби Елизабет Дейли.
Вторачих се в него с недоумение.
— Навсякъде тръбяха за нея. По вестниците, по телевизията. Веднъж опита да я отвлече от един парк, но охраната й, назначена от ООН, успя да осуети плана му. Единият от хората му рани баща й.