— Тогава защо се захвана?
— Не го прави умишлено… — Той потри тила си. — Иска да помогне, но онова чувство, онзи прилив на адреналин е като наркотик. Известно време дори беше пристрастена към него. На Мърсър много му харесваше. Смяташе, че я превръща в още по-ефективна, стига да успяваме да я укротим след това.
— Как се измъкнахте от него?
— Бяхме на мисия, която не можахме да завършим — обясни той. — Стана твърде рисковано и избягахме. Бях убеден, че ще успея да измъкна и Лана до няколко дни. Мърсър вечно пътуваше. Щяхме да я спасим, докато траеше някоя от бизнес срещите му. Но след като с Прия изчезнахме, той започна да я държи в комплекса. В Убежището видях сестра си за пръв път от шест месеца. А тази вечер…
Той стисна дясната си ръка в юмрук. Изглеждаше съкрушен, сломен.
— Ти спаси живота ми — казах тихо.
— Тя нямаше да спре — програчи Роман. — Видях го в очите й. Нямаше да спре.
Пресегнах се към ръката му и прокарах пръсти по топлата й, мазолеста кожа.
— Ще разбере, когато дойде на себе си.
— Мога само да се надявам — каза той. — Единствено това ми остана.
— Не е само това — уверих го.
Роман вдигна очи към мен и пръстите му се сключиха около моите.
— Не ти казахме за миналото ни, за Мърсър, защото продължава да експериментира с деца. — Отворих уста, но той продължи: — Знам какво си мислиш, но не можем да го докладваме на правителството. Способна ли си да ми обещаеш с ръка на сърцето, че те няма да ги подложат на още повече експерименти? Че няма да ги разпратят по приемни семейства или в някой от онези частни обучителни институти, за които постоянно говори Мур? Никога няма да им позволят да се върнат при семействата си.
— Не сте ми имали вяра — промълвих, измъквайки ръката си от неговата.
Той поклати глава.
— Не е това. Не исках да се чувстваш длъжна да укриваш информация от правителството. А и наистина си изложена на реална опасност сега, когато Мърсър знае, че си с нас. Държи бизнеса си в толкова дълбока тайна, че при никакви обстоятелства не би ти позволил да го изобличиш пред някого с достатъчно сила да го спре. Дори няма да разбереш откъде ти е дошло.
През тялото ми се прокрадна лека тръпка. След малко Роман добави:
— Но съжалявам. Съжалявам за лъжите и половинчатите истини. Повярвай ми.
Наклоних глава назад и надзърнах към небето. Фаровете не притъпяваха блясъка на звездното покривало.
— Ограничител, Хакер, Огледало… Не е за вярване, че ви мислех за част от Кръга „Псион“.
— А що се отнася до това… — подхвана Роман. — Кръгът „Псион“ не съществува.
Стрелнах очи обратно към него. Той поклати глава.
— Никъде няма доказателство за тях. Логиката диктува два варианта: или изключително умело прикриват следите си, или просто не съществуват. Повярвай ми, Мърсър опита да ги намери. Изпращал ме е на хиляди неуспешни мисии. Вложи доста ресурси в издирването, но всеки път удряше на камък.
— Но аз съм виждала истински доклади — казах. — Съветът „Пси“ обсъждаше събраните сведения за тях на ежемесечните си срещи.
— И кой съставя споменатите доклади? — настоя Роман.
— Много агенции — отговорих. — ООН, ФБР, разузнавателните служби… Във всички тях има хора, следящи развоя на събитията и предаващи информация на Круз.
— Дори през месеците, откакто с Прия напуснахме Мърсър, да се е сформирала такава групировка, няма начин да организират атентат като онзи в самолета. Само планирането би коствало месеци. А злоупотребата с твоето име ме води към идеята, че използват терористичния акт като прикритие за нещо друго. Нещо по-лошо.
— Аз къде се вписвам в цялата тази схема? Имали сте намерение да установите контакт с мен след речта, нали?
— Да. Планът беше да те отцепим и да те принудим да ни отведеш при Дейли, за да й обясним как стоят нещата.
— Тоест да ме отвлечете? — уточних почти насмешливо.
Той като че ли се смути.
— Силно казано. Надявахме се просто да се съгласиш да ни помогнеш. Проучванията ми говореха, че си…
— Каква? — вирнах вежда.
— Докладите, до които се докопах, статиите във вестниците, документалните филми. Всички те представяха толкова… кротка. Уязвима. Отзивчива — обясни той. — Само секунди след експлозията вече знаех, че не си такава. Бяха ти изградили образ на човек, лишен от всякакви сили и способности.
Коремът ми се сви.
— Не биваше да изглеждам опасна — пророних. — Никой не биваше да ме възприема като заплаха. Мел искаше да ме превърне в символ на всички деца пси. Действията и поведението ми щяха да формират общественото възприятие за нас.