— Значи виждаш файловете? — учудих се. — Как се случва това?
— По-скоро… — Приянка се замисли. — Всички данни се прехвърлят в съзнанието ми. Понякога не успявам да си осигуря достъп до тях веднага и те изникват в главата ми дни по-късно. Когато се свържа с някоя машина, съзнанието ми действа като мрежа. Случва се да улавям всичко, но в други ситуации мънички парченца съумяват да се измъкнат. Чувството е като… връзка. Нажежен, ярък поток от снимки.
— Видя ли нещо друго във файловете? — попитах я.
— Беше същинска антология на шантажа, корупцията и мръсните тайни. Купища кирливи ризи на разни сенатори и дори малко информацийка за една съмнителна имотна сделка, която Круз е сключила преди известно време.
Някак устоях на импулса да долепя чело до волана.
— Чудесно. Нещо особено интересно?
— Да, има едно нещо — отвърна Приянка. — Разполагат с досиета, посветени на теб и приятелите ти. Добре де, две неща: след като унищожи архивите, системата им стартира някакъв паричен трансфер.
— Значи са приключили сделката — казах. — Кланси се е изпарил.
Предадох им онова, което ми разказа Лана за сделката на Кланси. Роман поклати отвратено глава.
Руби, какво толкова важно си искала от него, че си е струвало да го освободиш?
Приянка се разкашля неудържимо и заблъска с юмрук гърдите си.
— Добре ли си? — загрижих се, подавайки й шише вода.
Тя не успя да ми отговори, затова кимна и отпи от шишето. Потеше се толкова обилно, че лилавата й блуза приличаше на втора кожа, но поне цветът на лицето й се възвръщаше.
— Излизането от режим Супер Прия никога не е толкова приятно, колкото самото изживяване, затова и понякога се изкушавам да остана в него — намигна ми тя.
Роман удари с длан таблото и аз подскочих.
— Не е смешно. Не разбирам какво те прихвана да се метнеш така в сървъра и да подгониш онзи в другия му край.
— Справях се добре — увери го Приянка. — Еуфорията ми помогна, както и очаквах…
— Не ти е нужно, Прия. — Щом изтерзаното изражение по лицето му успя да притисне болезнено моето сърце, можех само да си представям какво причинява на нейното. — Защо не проумяваш, че самата ти си достатъчна?
— Ще ми се да беше така — отговори Приянка. — Но нямаше друг начин да преодолея защитната стена, която „Синя звезда“ бяха вдигнали. Ако не го бях направила, щяха да изтрият данните, без дори да надникнем в тях.
— Можеше да изключим сървърите от мрежата и да ги вземем с нас, за да ги анализираме по-късно — каза дрезгаво Роман. — Можеше да…
— Да си причиниш поредната смазваща мигрена, както впрочем и стори? Да рискуваш изобщо да не се свестиш този път? — Приянка поклати глава. — Еуфорията ми е единственият начин да те настигна.
— На мен винаги ми се е налагало да гоня теб — изтъкна Роман. — Не го направи само заради това.
— Не — потвърди тя. — Направих го, за да си върна поне част от силата, след всичко, което ми причини Мърсър. На мен и на другите си деца.
— Не сме негови деца! — прекъсна я гневно Роман.
Приянка само поклати глава.
— Така и не разбра. С Лана искахме да използваме способностите си в помощ на други уязвими деца. Да сложим край на извратените му експерименти. Но ти просто искаше да избягаме.
Роман се завъртя рязко в седалката си.
— Не желая да бягам, просто искам да оцелеем. Не ти харесва да се чувстваш безполезна? Безсилна? Погледни мен. Погледни мен, Прия. — Тя впери очи в него. — Единственото полезно нещо, което Мърсър видя в мен, беше предаността ми и стабилната ми ръка. Единствената причина да не ме умъртви като болно куче беше готовността ми да браня двете ви с Лана на всяка цена.
Какво значи това?
Като съзрях суровия гняв и болката по лицата им, ми се прииска да бях излязла от колата. Приянка изглеждаше искрено шокирана от думите му. Роман се обърна напред, притисна юмрук към устата си и впери взор през прозореца.
Трябваше да предприема нещо, затова запалих двигателя и подкарах колата обратно по отбивката от главното шосе. Гумите вдигнаха облаци прахоляк зад нас.
— Ро… — поде Приянка с по-мек тон. — Не се безпокой. Не искам да изпадам в онази еуфория, просто понякога имам усещането, че се нуждаем от нея. Но внимавам да не скачам в капани, от които не съм убедена дали ще успея да се измъкна, и това е един от тях. И като сме отворили думата за капани, съжалявам, че не ви казах за проследяващото устройство. Просто реших… да опитам за последно…
Стрелнах поглед към нея в огледалото за обратно виждане.