Тръгнах към момичето. Роман и Приянка отстъпиха от кадър.
— Но трафикантите са оставили едно дете. — Коленичих до него и доближих обектива до лицето му. — Стояло е тук напълно забравено в очакване някой да го потърси.
Спрях записа и погледнах към другите.
— Май е очевидно кой стои зад това — каза Роман с пресипнал от гняв глас. — Явно Мърсър се е върнал към трафика с деца. Това е типично в негов стил. Местното транспортно пристанище наскоро възобнови дейността си и е съвсем близо до комплекса му в Ню Орлиънс Лесно си е уредил изоставена сграда, където да държи децата, докато дойде време за транспортирането им…
— Ще ми се да вярвам, че той е единственият трафикант на деца — обади се Приянка. — Ала цялата тази работа ми се струва недомислена. Това не е в стила му. Той би изпратил някого, който да премахне доказателствата.
— Много е потаен пред конкурентите си — допълни Роман. — Точно така правеше и преди. Задържаше децата с пси-способности, с които искаше да експериментира, а останалите продаваше на други страни или организации, непредставляващи заплаха за него.
Стиснах телефона в ръката си.
— Ето защо е идвала тук Руби. Нищо чудно Мърсър наистина да я е заловил. Сигурно е попаднала право в ръцете му.
От известно време разследваше една междущатска престъпна мрежа. Проучваше улики и събираше доказателства.
А сега…
— Зу — поде Роман, хващайки ръката ми. Повтори името ми няколко пъти, докато не вдигнах очи към него. — Ако допускаш, че Мърсър я държи в плен, можем да претърсим някои от имотите му. Поне е някакво начало.
Това не ме разведри. И не потисна прилива на напрежение, надигащ се в гърдите ми. Флуоресцентната лампа над нас зажужа като муха в буркан.
— Колко време ще отнеме това? Може да я държи на някое място, за което дори не знаете — отвърнах. — Може да я измъчва.
— Има само един начин да разберем къде е със сигурност — Приянка погледна към Роман. — Ще трябва да поискаш услуга от един твой длъжник.
Двадесет и девета глава
Не беше единствената дума, която Роман повтаряше, докато излизахме от площадката и пресичахме улицата към колата. Не, не и не.
— Ама… — подхвана Приянка, отваряйки предната пасажерска врата.
— Не. — В думата не се четеше гняв, а само категоричност. Роман поклати глава. — Ще се обадя в полицията, а после ще премислим възможните варианти в движение.
— Държиш се като глупак — укори го Приянка, докато той крачеше към телефонния автомат до Паркинга на „Макдоналдс“. — Знаеш, че съм права! Първо това трябваше да направим!
Роман видимо се напрегна, но не се обърна към нас.
— Може би. Или пък вече и тримата щяхме да сме мъртви.
— Уххх! — ядоса се Приянка. Качи се на задната седалка и тресна вратата. — Приказва глупости. Естествено, че е рисковано. Напоследък всичко е рисковано.
— Бих те подкрепила, само че още нямам представа за какво говорите — обясних й, закопчавайки колана на шофьорската седалка.
Приянка отпусна глава на облегалката и вдиша дълбоко.
— Роман каза ли ти, че оцелелите след експериментите на Уендал бяхме четирима?
Кимнах.
— Искам да намерим четвъртия член на Жалкия отряд — поясни тя. — Той е Риболовец. Умее да открива хора по телепатия. Все едно хвърля въдица и улавя човека в съзнанието си, където и да се намира той.
— Шегуваш се — казах учудено. — Как е възможно това?
— Ще трябва да попиташ Уендал — отвърна Приянка. — Сигурно знае нещо по въпроса, като се има предвид, че Макс му е син.
Ченето ми увисна.
— Как успявате да влошите историята всеки път, добавите ли нещо към нея?
— Научила съм се да разделям лошото на части, защото е прекалено смазващо да го сервираш наведнъж — отговори Приянка. — Но сама се досещаш колко полезна би била такава дарба на Мърсър, нали? С нейна помощ може да открива когото си пожелае: шпиони в организацията му, врагове, съперници… Мърсър взе Лана в охраната си, а нас тримата ни събра в специален отряд. Макс откриваше издирвания човек, аз саботирах охранителната му система, а Роман…
Веднага проумях какво бе имал предвид Роман, когато каза, че Мърсър ценял стабилната му ръка.
— Но Макс не издържа. Не можа да понесе чувството на вина. Вярно, не той натискаше спусъка, но обвиняваше себе си за всяко убийство и отвличане. Работата се отразяваше на всички ни по различен начин и кулминацията настъпи по време на последната ни мисия. Мърсър поръча на Роман да убие негов бивш бизнес партньор и да инсценира излязъл извън контрол грабеж. Ала при такива обстоятелства не е достатъчно да убиеш само мишената си. Трябва да елиминираш и всички свидетели. А онзи имаше малки деца. Макс ги видя, като започна да го издирва в съзнанието си.