Выбрать главу

Погледнах недоумяващо към таблото, сетне и към Роман, предполагайки, че водещата ще се върне към новината. Мел ме беше научила, че е най-разумно е да омекотяваш лошите новини с добри, но в това радио явно не следваха подобни правила.

— И накрая: прессекретарят на временния президент обяви днес, че Круз е призовала Конгреса да пренасочи средствата, отделени за програмата за обезщетения на пси, към бюджета за отбрана, за да се увеличи броят Защитници, издирващи членовете на Кръга „Псион“. Компенсационната програма, предоставяща малка стипендия на оцелелите пси и семействата на загиналите, ще бъде прекъсната за неопределен период от време.

След края на новинарската емисия радиостанцията се върна към стандартните си класически рок балади.

— Мамка му! — изругах под носа си, блъсвайки волана с ръце. — Мамка му!

— Може да размислят — обади се Роман. — Ти може да ги накараш да размислят. Трябва да продължим със събирането на доказателства.

Поклатих глава. Пакетът с обезщетенията едва беше оцелял при последното гласуване в Конгреса. Призляваше ми от идеята, че ме използваха като оправдание, за да сложат край на проекта, за който Дунди се бореше толкова усърдно. Не знаех дали съм способна да понеса такова предателство.

Но не ме измъчваше само това. Дори не споменаха за момичето — очевидно не бяха сметнали жестоката му смърт за важна новина — и ми идеше да сваля прозореца на колата, изкрещявайки на света: „Събуди се, събуди се, събуди се!“.

Щяха да покрият смъртта на момичето. Да я заметат тайно под килима. Новинарските емисии за всички зони поначало не бяха особено изчерпателни, но правителството на Круз уж се гордееше с прозрачната си политика след дългите години на задкулисие по времето на Грей. Но, естествено, за да спечелят обществено одобрение, трябваше да разтръбяват хубавите новини и да не привличат хорското внимание към очакваните неприятности, произтичащи от възраждането на цяла една нация.

Сега обаче… сега вече се питах дали изобщо изрязваха гнилото, или просто го прикриваха с пресен слой боя.

Нещо се случва в Америка — помислих си. — И не желаят да узнаваме какво е то.

Тридесета глава

— Не съм сигурен дали е добра идея…

— Искам да го направиш — настоях. — Приеми го като услуга. Моля те да го направиш. Бих ти паднала на колене, ако това ще помогне.

Жаркото слънце цял ден беше напичало външната тоалетна на бензиностанцията. Въпреки малкото прозорче, пропускащо светлина и въздух, се чувствах като в ковчег. Дори Роман се бореше стоически да задържи изражението си неутрално, докато потта обливаше лицето му, размивайки очната линия, която Приянка бе нанесла щедро около очите му. И без да поглеждам в огледалото, бях сигурна, че и моята е в същото състояние.

— Колкото и да обичам да ми падат на колене — обяви Приянка, — умоляването да те фрасна в лицето няма да ме накара да се почувствам по-добре относно въпросното фрасване.

— Проследяващата система използва лицево разпознаване за откриване на пси-субекти от базата си данни — уточних, прокарвайки ръка през косата си. Приянка я беше пристегнала назад в тънки плитчици, вързани на къса конска опашка. После я боядисахме с розов тебешир и фиксирахме цвета с обилно количество гел за коса. — Трябва да измамим тази нейна функция.

— О, неверни! — възмути се Приянка, залепвайки длан на сърцето си.

И тя, като нас двамата с Роман, беше облечена в черни дрехи, изровени от един контейнер за дарения. За разлика от нас обаче тя влизаше добре в образ. Беше усукала косата си във висок кок, а черните й къси панталонки, черната свободна блуза и черни ботуши над коляното й й придаваха почти изтънчен вид. Ние с Роман приличахме на хулигани, които обичаха да ритат малки деца и да им крадат лакомствата на Хелоуин.

— Не вярваш, че мога да хакна системата им и да променя всичко необходимо по досието ти за по-малко от две секунди? — засегна се тя.

Надникнах към Роман.

— Няма да се получи, нали?

Той въздъхна.

— Ами ние с теб? — попита я.

— Отдавна съм ни изфабрикувала чисти досиета в системата им, в случай че камерите им ни прихванат някъде — каза Приянка. — Двамата с теб сме подсигурени. Най-обикновени Зелени симпатяги.