Роман се откъсна от нас и доближи в гръб полицая на пост пред магазина. В следващия миг изтръгна пистолета от кобура му и го запрати на тротоара. После със смайваща ловкост приклещи главата му в свивката на лакътя си и му приложи достатъчно натиск, че посивелият мъж да се свлече на земята в несвяст.
Приянка се затича и скочи върху предния капак на седана пред една от колонките, откъдето се изкачи на покрива му.
— Дами и господа, пристигате точно навреме за днешното шоу на уродите и за ваш късмет ви се падат главни роли! Предайте мирно дажбените си карти и няма да ви изпържим с ток или да опожарим цялата бензиностанция. — Тя потупа с токче по шибидаха на колата. — Това важи и за теб, красавецо.
Мъжът почти изпадна от вратата и побягна. Колите в края на опашката се отделиха и профучаха надолу по улицата, за да избегнат неприятностите. В съзнанието ми като фойерверки просветнаха телефони, светкавично оживели, докато собствениците им набираха номера за спешни случаи. Десетина. Двайсетина.
Отидох до най-близката кола, където една жена се бе свила на седалката, и счупих прозореца на пасажерската врата. Пъхнах ръка през строшеното стъкло и разтворих длан пред нея.
— Вече е… вече е в колонката — изпелтечи тя, залепила гръб в шофьорската врата.
О, ясно.
— Извади я тогава — наредих с не особено убедителен строг глас.
Естествено, първо чухме дразнещото жужене на дронове. Приянка махна с ръка и всичките окапаха по земята, разбивайки се на горящи купчинки метал и стъкло.
Трескавото раздвижване и крясъците секнаха мигновено.
— Мислехте, че се шегувам ли? — провикна се тя. — Кой е следващият? Кой иска да превърна колата му във фурна и да го опека жив вътре?
Роман прелетя зад мен с едва доловимото „Божичко!“, преди да счупи страничното огледало на някакъв микробус.
— Спрете на място, уроди такива!
Всички се завъртяхме към далечния край на опашката, където един човек беше подпрял дълга пушка на предния капак на пикала си. Трима други, две жени и един мъж, тичаха към нас с извадени пистолети. Някой стреля, вероятно по невнимание, и куршумът се заби в металния навес над бензиновите колонки. Приянка скочи от колата да се скрие.
— Внимателно! — извика друг. — Майко мила, ще взривиш цялото място!
— Добре де, добре! — кресна Приянка с разперени ръце.
— На земята! — изръмжа една от въоръжените жени. — Веднага, преди да съм напълнила с олово уродливия ти мозък.
— Е, няма нужда от толкова груби обиди — измърмори Приянка.
Твърдо дуло се притисна в гърба ми и в следващия момент някой изви ръката ми и ме повали върху парещия тротоар. Роман изръмжа и се втурна към нападателя ми, но другата въоръжена жена се появи до него, насочила пистолет към главата му. Преценяващият поглед, който впери в нея, смрази кръвта ми, въпреки че жаркият въздух ни сваряваше в тъмните ни дрехи.
— Не! — предупредих го.
Той погледна гневно как мъжът зад мен натиска бузата ми към горещия асфалт. Опитах да се изтръгна от тежестта му, от коляното му, забито в кръста ми, което сякаш искаше да прекърши гръбнака ми, и се извъртях достатъчно, за да обърна лице нагоре. Полицейските сирени на Амарило вече ехтяха в далечината.
В следващия момент желанието ми се сбъдна — свободният юмрук на мъжа се спусна към лицето ми, потапяйки ме в зноен мрак.
Тридесет и първа глава
Ритмичното клатушкане, тихото равномерно барабанене, задушаващият, упойващ въздух, ароматът на кожени дрехи и топли, чисти тела — всичко това ми пречеше да се събудя. Но лекият натиск върху китките ми беше достатъчен да ми напомни за множеството ми неудобства. А лицето ми…
Преглътнах болезнения си вик. Вкусът на кръв се върна в устата ми, горчив и металически, все едно имах патрон върху езика си. Опитах да отворя очи, въпреки че усещах клепачите си залепнали с твърда коричка, левият успях само да открехна леко. Очната ми ябълка пулсираше и при най-малкото движение. Пращящи гласове се носеха край мен.
— Код десет…
— … заподозреният се придвижва пеша…
Облегалката, на която се бях отпуснала, внезапно помръдна. Инстинктивно опитах да вдигна пред себе си ръце, за да се защитя, и свинската опашка се впи в кожата на китките ми.