Выбрать главу

— Не съм ги убил аз, ченге.

— Ами онзи в колата?

Мъжът поклати глава.

— Не преследвам хора. Това, с което се боря, няма нищо общо с вашия свят. Бомбата ли? Тя уби един от нашите.

Бет простена.

— Баща ми — прошепна тя.

Мъжът я притегли в обятията си.

— Да. И търсим копелето, което го направи.

— Някаква представа кой е натиснал копчето? — попита Бъч, защото ченгето в него заговори.

Мъжът повдигна рамене.

— Имаме нещо предвид, но това е наша работа, не твоя.

Да, пък и Бъч нямаше защо да пита. Нали в момента не беше полицай.

Мъжът погали Бет по гърба и поклати глава.

— Не те харесвам, ченге. Случва се някой човек да ни пресече пътя. И ако представлява опасност за расата ни, ще го убия, независимо кой е и какъв е. Но няма да търпя да се избиват хора както преди, и то не само защото това ни излага на риск — той целуна Бет по устата и срещна погледа й.

В този момент останалите членове на групата влязоха в стаята. Под студените им погледи Бъч се почувства като бръмбар под стъклен похлупак. Или ростбиф, който се канят да нарежат.

Господин Нормален пристъпи и му предложи бутилката скоч, която държеше в ръката си.

— Това ще ти дойде добре.

Да, мислиш ли!

Бъч отпи една голяма глътка.

— Благодаря.

— Значи сега можем да го убием? — попита вампирът с козята брадичка и бейзболната шапка.

Гаджето на Бет каза рязко:

— Разкарай се, Ви.

— Защо? Той е просто човек.

— Моята шелан е наполовина човек. Мъжът няма да умре само защото не е като нас.

— Исусе, променил си се.

— Ти също ще трябва да се промениш, братко.

Бъч се изправи на крака. Щом ще обсъждат смъртта му, той искаше да вземе участие в дискусията.

— Оценявам подкрепата ти — обърна се той към мъжа на Бет. — Но нямам нужда от нея.

Приближи се към типа с шапката, като скришом стисна бутилката за гърлото, в случай че се наложи да фрасне някого по главата. Застана толкова близо до вампира, че носовете им почти се допряха. Усети как той се наежва и се готви за бой.

— С удоволствие ще се бия с теб, задник такъв — каза Бъч. — Вероятно ще загубя, но се бия, без да спазвам правилата, така че добре ще те подредя, преди да ме убиеш — след това погледна шапката му. — Макар че няма да ми е приятно да пребия фен на „Ред Сокс“.

Зад него избухна смях. Някой каза:

— Ще бъде забавно да наблюдаваме боя.

Типът пред Бъч присви очи, докато заприличаха на две цепнатини.

— Наистина ли си фен на „Ред Сокс“?

— Роден съм и съм отрасъл в Южен Бостън. Не съм престанал да се хиля от 200413.

Последва дълга пауза. После вампирът изсумтя.

— Не харесвам хора.

— Е, аз също не съм луд по вас, кръвопийците.

Още една пауза. Вампирът поглади брадата си.

— Как викат на двадесет момчета, които гледат Световните серии по телевизията?

— Нюйоркските янки — отвърна Бъч.

Вампирът гръмко се засмя, свали бейзболната шапка от главата си и я удари в бедрото. Изведнъж напрежението спадна.

Бъч изпусна дъх. Имаше чувството, че за малко се е разминал с колелата на грамаден камион с ремарке. Отпи отново от бутилката и реши, че тази шибана нощ е прекалено странна.

— Кажи ми, че Кърт Шилинг не беше бог — каза вампирът.

Останалите изстенаха. Един от тях измърмори:

— Ако заговори за Варитек, вдигам гълъбите.

— Шилинг беше истински боец — каза Бъч и изля в гърлото си още от малцовото уиски. Предложи скоча на вампира, той пое бутилката и отпи солидна глътка.

— Много си прав — каза вампирът.

39

Мариса влезе в спалнята и леко се завъртя, при което полата на роклята й се разпери като ветрило около нея.

— Къде беше?

Тя спря по средата на въртенето и диплите спираловидно паднаха надолу.

Хавърс седеше на малкото канапе, а лицето му беше в сянка.

— Попитах те къде беше?

— Не ми говори с такъв тон…

— Срещала си се с онова животно.

— Той не е…

— Не го защитавай!

Тя нямаше и такова намерение. Искаше да сподели с брат си, че Рот е изслушал обвиненията й и е признал вината си. Че се е извинил и че съжалението му е било искрено. Че макар и думите му да не могат да поправят случилото се, тя е доволна, че я е изслушал.

И че дори и бившият й хелрен да е причината да отиде в дома на Дариъс, не е останала там заради него.

— Хавърс, моля те. Нещата са съвсем различни — в крайна сметка Рот й беше казал, че ще се жени. А тя… беше срещнала друг мъж. — Трябва да ме изслушаш.

— Нямам такова намерение. Знам, че все още ходиш при него. Това ми е достатъчно.

вернуться

13

През 2004 г. бейзболистите от Бостън Ред Сокс печелят Световните серии за пръв път след пауза от 86 години. — Б.р.