— Няма да те оставя тук сам.
— Ще се прибера с такси.
— Не е. Ще стоя, докато приключиш. След това ще те замъкна до апартамента ти. Ще те гледам цял час как драйфаш. Ще те сложа да си легнеш. Преди да си тръгна, ще заредя кафеварката. Ще сложа аспирина до захарницата.
— Нямам захарница.
— Значи ще бъде до пакета захар.
Бъч се усмихна:
— От теб става много добра съпруга, Хосе.
— Точно това казва и жена ми.
Замълчаха, докато Аби наливаше четвъртото уиски.
— Метателните звезди, които взех от заподозрения — каза Бъч. — Какво знаем за тях?
— Същите като онези, които намерихме на мястото на взрива и край тялото на Чери. „Тайфун“. Деветдесет и шест грама неръждаема стомана тип 440. Диаметър десет сантиметра. С променящ се баланс. Можеш да си ги поръчаш по интернет за около дванадесет долара парчето или да ги купиш от някоя школа за бойни изкуства. Но не открихме никакви отпечатъци.
— Другите оръжия?
— Лъскав комплект ножове. Момчетата в лабораторията доста се поизпотиха с тях. Твърда като диамант сплав и красива ръчна изработка. Няма маркировка на производителя. Пистолетът е стандартна деветмилиметрова берета модел „92G-SD“. Добре поддържан и, естествено, с изтрит сериен номер. Интересни са куршумите. Никога не съм виждал нещо подобно. Кухи, пълни с някаква течност. Момчетата смятат, че е обикновена вода. Но защо му е на някой да ги пълни с вода?
— Занасяш ме.
— Не.
— И никакви отпечатъци.
— Не.
— Никъде?
— Никъде — Хосе дояде фъстъците и даде знак с ръка на Аби да донесе още. — Заподозреният си го бива. Чист като сълза. Истински професионалист. Обзалагам се, че е дошъл от Голямата ябълка7. Не ми прилича на местен човек.
— Кажи ми, че докато си губих времето с проклетата бърза помощ, сме се свързали с полицейското управление в Ню Йорк.
Аби донесе още фъстъци и скоч за Бъч.
— Правим балистична експертиза на пистолета, за да видим дали няма специфични особености — спокойно продължи Хосе. — Проверяваме дали парите не са крадени. Утре сутринта ще дадем на момчетата в Ню Йорк всичко, с което разполагаме, въпреки че няма да е много.
Докато наблюдаваше как купата се пълни отново с фъстъци, Бъч изруга.
— Ако нещо се случи с Бет… — той не довърши изречението.
— Ще го открием — прекъсна го Хосе. — И Господ да му е на помощ, ако й направи нещо.
Да, Бъч лично щеше да се погрижи за това.
— Господ да му е на помощ — закле се той и изпразни чашата си за следващия скоч.
Изтощен, Рот седеше на дивана и чакаше Бет да проговори отново. Тялото му беше отпуснато, имаше чувството, че костите му се огъват под тежестта на мускулите му. Отново си представи сцената в уличката до полицейския участък и се сети, че не изтри паметта на полицая. Което означаваше, че полицията разполага с точното му описание.
По дяволите. Така беше затънал в шибаната драма, че забрави да вземе предпазни мерки. Ставаше небрежен. А това беше опасно.
— Как разбра за оргазмите? — неочаквано попита Бет.
Той се напрегна. Получи ерекция само като чу думата да излиза от устата й. Размърда се, за да не го стягат панталоните, като същевременно се чудеше как да избегне отговора. В момента не му се искаше да обсъждат секса, който бяха правили. Не и докато тя лежи в леглото. Само на сантиметри от него. Помисли си за кожата й. Мека. Гладка. Топла.
— Как разбра? — повтори тя.
— Истина е, нали?
— Да — прошепна тя. — Дали с теб не беше по-различно, защото не си… ти си… Дявол го взел, дори не мога да произнеса тази дума.
— Може би — той сключи пръстите на ръцете си. — Не знам.
Защото и за него беше по-различно, макар че тя все още беше човешко същество.
— Не ми е любовник. Бъч. Ченгето.
Рот въздъхна облекчено.
— Радвам се.
— Така че, ако пак го срещнеш, не го убивай.
— Дадено.
Последва дълго мълчание. После я чу да се обръща в леглото. Атлазените чаршафи шумоляха тихо при всяко нейно движение. Представи си как бедрата й се търкат едно в друго, а после как ги разтваря с ръцете си. Раздалечава ги още повече с глава. С целувки чертае пътечка до мястото, където отчаяно жадува да бъде. Преглътна. Имаше чувството, че кожата му е като плътно прилепнала найлонова опаковка.
— Рот?
— Да.
— Ти всъщност нямаше намерение да спиш снощи с мен, нали?
Смътните очертания на тялото й, изплували в съзнанието му, го накараха да затвори очи.
— Наистина нямах.
— Защо го направи тогава?
Как бих могъл да ти устоя, помисли си той и стисна зъби. Не бе имал сили да я остави.
— Рот?
— Защото трябваше — отвърна той и протегна ръце, опитвайки се да се отпусне. Сърцето му биеше лудо, инстинктите му оживяха, като че ли водеше битка. Чуваше дишането й, пулса на сърцето й, кръвта във вените й.