— Какво стана? — попита Хосе.
— Излизам в отпуск.
— Какво, по дяволите, означава това?
Бъч тръгна надолу по коридора.
— Нюйоркското полицейско управление разполага ли с нещо за заподозрения?
Хосе го дръпна за ръката и го вкара в една от стаите за разпит.
— Какво стана?
— Временно съм отстранен от длъжност без право на заплата, докато не приключи вътрешното разследване. Което, както и двамата знаем, ще установи, че съм употребил сила неправомерно.
Хосе зарови ръка в косата си.
— Казах ти да стоиш настрана от заподозрените, човече.
— Този момък, Ридъл, заслужава нещо още по-лошо.
— Не е там въпросът.
— Странно, именно това каза и капитанът.
Бъч отиде до двустранното огледало и се огледа. Господи, остаряваше. Или може би просто беше уморен от единствената работа, която някога е искал да върши.
Полицейско насилие. Майната му. Той беше защитник на невинните, а не самонадеян грубиян, на когото му прави удоволствие да тормози хората. Проблемът беше, че има твърде много правила в полза на престъпниците. Жертвите със съсипан от насилието живот са ощетени в това отношение.
— Във всеки случай не ми е мястото тук — тихо каза той.
— Какво?
Просто на земята вече няма място за хора като мен, помисли си Бъч.
После се обърна.
— И така. Какво установиха от Нюйоркското полицейско управление?
Хосе го изгледа втренчено.
— Временно отстранен, а?
— Поне докато не ме изхвърлят официално.
Хосе сложи ръце на кръста си, погледна надолу и поклати глава, като че ли разговаряше с обувките си. Но отговори.
— Nada8. Сякаш се е пръкнал от нищото.
Бъч изруга.
— Тези звезди. Знам, че можеш да си ги поръчаш по интернет, но ги продават и тук, нали?
— Да, в школите за бойни изкуства.
— Има две в града.
Хосе кимна бавно.
Бъч извади ключовете от джоба си.
— Доскоро.
— Почакай. Вече изпратихме човек да поразпита. И в двете школи са казали, че не си спомнят купувач, който да съответства на описанието на заподозрения.
— Благодаря за информацията — каза Бъч и се отправи към вратата.
— Детективе. Ей, О’Нийл — Хосе го хвана за ръката. — Няма ли да спреш за минутка, дявол да го вземе?
Бъч го погледна гневно през рамо.
— Сега ще ме предупредиш да не се меся в работата на полицията ли? Можеш да си спестиш труда.
— Боже мой, Бъч. Аз не съм ти враг — тъмнокафявите очи на Хосе го гледаха пронизително. — С момчетата сме на твоя страна. Смятаме, че правиш това, което трябва, и никога не си бъркал. Всеки, когото си ударил, си го е заслужавал. Но знаеш ли, може би просто си имал късмет. Представи си, че нараниш някого, който не е…
— Остави тези проповеди. Не ме интересуват — той хвана дръжката на вратата.
Хосе стисна здраво ръката му.
— Отстранен си, О’Нийл. И това, че бързаш да се намесиш в разследване, от което си отстранен, няма да върне Джейни.
Бъч остана без въздух, сякаш някой го беше ударил с юмрук в корема.
— И ти ли си решил да ме сриташ в ташаците?
Хосе дръпна ръката си, сякаш се предаваше.
— Извинявай, но да знаеш, че ако се разровиш по-дълбоко в тази работа, ще затънеш. Това няма да помогне на сестра ти. Знаеш го много добре.
Бъч бавно поклати глава.
— Мамка му. Знам го.
— Сигурен ли си?
Да. Сигурен беше. Искаше да нарани Били Ридъл, за да му отмъсти за стореното на Бет. Нямаше нищо общо със сестра му. Не можеше да я върне. Джейни си беше отишла завинаги. И то много отдавна. Но тъжните очи на Хосе го накараха да се почувства така, сякаш страдаше от неизлечима болест.
— Всичко ще се оправи — чу той собствените си думи. Макар всъщност да не вярваше в това.
— Само недей… не си насилвай късмета, детективе.
Бъч отвори вратата.
— Това е единственото, което мога да правя, Хосе.
Господин Х. се облегна назад в офис стола си и се замисли за предстоящата вечер. Беше готов да опита отново, макар че в момента централната част на града гъмжеше от ченгета заради взривената кола и убитата проститутка. Рисковано беше да търси вампири в района на „Скриймърс“, но именно рискът да го заловят правеше предизвикателството още по-примамливо. Всеки знае, че ако искаш да хванеш акула, не ловиш риба в сладководна вода. Трябваше да отиде там, където се подвизаваха вампирите.
Предвкусвайки какво ще се случи, тялото му потръпна. Непрекъснато усъвършенстваше методите си за изтезаване. Тази сутрин, преди да тръгне за академията, се бе отбил в работилницата, която беше обзавел в обора. Инструментите му бяха подредени и излъскани до блясък: комплект зъболекарски бургийки, ножове с различни размери, шлосерски чук, длето, трион. Лъжица за загребване на сладолед. За очите. Номерът, разбира се, беше да държиш жертвата на тънката граница между болката и смъртта. Можеш да проточиш болката с часове и дни. Смъртта слага край на всичко.