— Не мога да го направя. Дори за теб.
Болката на Дариъс го заля като голяма вълна и от силата на това чувство Рот действително се разлюля. Той сграбчи рамото на вампира.
— Ако наистина я обичаш, направи й услуга. Потърси някой друг.
Рот се обърна и си тръгна. По пътя си към вратата изтри спомена за себе си от мозъците на всички присъстващи в бара. Силните щяха да си мислят, че са го сънували. Слабите изобщо нямаше да си спомнят за него.
Излезе на улицата и се отправи към един тъмен ъгъл зад „Скриймърс“, за да се дематериализира. Подмина една жена, която правеше свирка на някакъв мъж в сенките, скитник, напил се до безсъзнание, наркопласьор, който спореше по мобилния си телефон за актуалните цени на крека.
Рот веднага разбра, че някой го следи. И кой е той. Издаваше го сладникавата миризма на бебешка пудра. Той се усмихна широко, разкопча коженото си яке и извади една от своите хира шурикен1. Допирът на дланта му до хладната неръждаема стомана на метателната звезда му беше приятен. Осемдесет грама смърт, готова да профучи във въздуха.
Стиснал оръжието в ръка, Рот не забърза крачка, въпреки че му се искаше да се втурне към сенките. След като отказа на Дариъс, той нямаше търпение да се сбие с някого, така че лесърът зад него се беше появил в адски подходящ момент.
Убийството на човек без душа беше точно от каквото имаше нужда, за да се отпусне.
Примамвайки лесъра в гъстия мрак, тялото на Рот се подготви за битка. Сърцето му биеше равномерно, мускулите на ръцете и бедрата му потрепваха в очакване. Ушите му доловиха щракването при освобождаването на предпазителя и той определи накъде е насочено оръжието. Лесърът се беше прицелил в тила му.
Рот се завъртя плавно точно когато куршумът излетя от цевта. Приведе се и хвърли звездата, която проблесна като сребро и въртейки се около оста си, описа смъртоносна дъга. Улучи лесъра право в шията и преряза гърлото му, след което продължи пътя си в мрака. Пистолетът издрънча при удара си в асфалта.
Лесърът се хвана за шията с две ръце и падна на колене.
Рот се приближи и пребърка джобовете му. Взе портфейла и мобилния телефон, които откри там, и ги прибра в якето си.
След това извади дълъг нож с черно острие от препасаната през гърдите му кания. Беше разочарован, че борбата не продължи по-дълго, но съдейки по черната, къдрава коса и относително неумелото нападение, лесърът беше новобранец. С бързо движение го обърна по гръб, подхвърли ножа си във въздуха, хвана го и дланта му здраво обгърна дръжката. Острието потъна в плътта, разряза костта и стигна до черната кухина, където някога е било сърцето.
Чу се хриптене и лесърът се разпадна, избухвайки в светлина.
Рот избърса острието в кожените си панталони, пъхна го обратно на мястото му и се изправи. Огледа се наоколо. След това се дематериализира.
Дариъс пиеше третата си бира. Две момичета, облечени в готически стил, спряха край масата, търсейки шанс да му помогнат да забрави тревогите си. Той отказа поканата им. Излезе от бара и се запъти към своето „BMW 650 i“, паркирано незаконно в уличката зад клуба. Като всеки вампир с неговото положение той можеше да се дематериализира по желание и да изминава огромни разстояния, но номерът беше труден за изпълнение, ако носиш нещо тежко. При това не беше нещо, което човек би искал да направи пред публика. А и беше приятно да имаш хубава кола.
Дариъс влезе в „BMW“-то и затвори вратата. Навън заваля дъжд и по предното стъкло като сълзи се застичаха едри капки.
Имаше и други възможности. Споменаването на брата на Мариса го накара да се замисли. Хавърс беше лекар, посветил се на лекуването на расата. Може би ще може да помогне. Със сигурност си струваше да опита.
Замислил се за плановете си, Дариъс пъхна ключа, за да запали колата, и го завъртя. Стартерът изхъхри. Отново завъртя ключа и когато чу ритмичното цъкане, бе обхванат от ужасно предчувствие. Бомбата, закрепена под шасито на колата и свързана с електрическата система, избухна. Преди взривът да изпепели тялото му, последната му мисъл беше за дъщерята, която още не го беше виждала. И никога нямаше да го види.
3
Бет остана четиридесет и пет минути под душа и изразходи половин опаковка душ гел. Евтините тапети на банята се размекнаха и почти се отлепиха, защото се къпа с много гореща вода. Избърса се, облече си халата и се опита да не се гледа в огледалото. Устните й бяха разранени и подути.