— Не трябваше да го правиш — каза Финли, когато Пимли извади пръста от устата му. — Не можах да устоя. Нали ти ми каза, че тези от другата страна смятат, че яденето на сурово говеждо се отразява зле на здравето?
— Даммм — рече Пимли, избърсвайки пъпката (която продължаваше да кърви) с хартиена салфетка. Беше тук от доста време и никога нямаше да се върне обратно — множество причини от най-различно естество го възпираха да направи това, — ала до съвсем неотдавна (до миналата година, ако „година“ беше точният термин) следеше с интерес какво се случваше в света, където бе роден, тъй като редовно получаваше „Ню Йорк Таймс“. Обожаваше „Таймс“ и ежедневната му кръстословица — този вестник му напомняше за дома, който безвъзвратно бе напуснал.
— Но същевременно продължават да го ядат, нали? — продължи Финли.
— Даммм, май доста от тях го правят — рече Девар-лордът, докато ровеше из аптечката за кислородна вода, с която да дезинфекцира цирея.
— Не трябваше да размахваш пръста си пред мен — каза тахийнът. — Не че това нещо е лошо за нас, напротив; това е естествена сладост, също като меда и ягодите. Проблемът е в Тъндърклап. — След което, сякаш се опасяваше, че босът му не го е разбрал, добави: — По-голямата част от съдържанието й по-скоро вреди, отколкото помага, независимо от божествения му вкус. Защото е отрова, нали разбираш?
Прентис напои едно памуче с кислородната вода и го допря до раната на бузата си. Много добре знаеше за какво говори Финли
— просто нямаше как да е другояче. Преди да дойде тук и да поеме управлението на „Синия рай“, не беше виждал петънце по кожата си от трийсет години. Сега имаше циреи по бузите и челото си, акне по слепоочията си, ужасни черни точки около носа си и киста на врата си, която Гангли, лекарят на поселището, трябваше да изреже съвсем скоро. (Прентис си мислеше, че Гангли е ужасно име за лекар; напомняше му едновременно за ганглий33 и гангрена.) Тахийните и кан-той не бяха толкова податливи на дерматологични проблеми, но плътта им често се разпаряше мигновено, течеше им кръв от носа и дори незначителни ранички — като одрасквания от камъни или тръни — можеха да доведат до поява на възпалителен процес и смърт, ако не бяха третирани своевременно с медикаменти. Навремето антибиотиците се справяха без проблеми с подобни инфекции, ала напоследък ефективността им се бе снижила значително. Същото се отнасяше и за такива фармацевтични чудеса като акутана34.
Причината за всичко това се коренеше в околната среда, разбира се — смъртта се излъчваше от самите скали и земята, която ги обкръжаваше. Ако човек искаше да види колко се беше сговнила работата, трябваше само да погледне към Отродите, които бяха в по-ужасно състояние и от бавните мутанти навремето. Естествено, те се скитаха далеч на… имаше ли още югоизток? Добре де, бродеха далеч натам, където през нощта се появяваше едва доловимо червено сияние, и всички казваха, че там нещата били къде-къде по-зле. Пимли не можеше да каже със сигурност дали това бе вярно, но подозираше, че е така. Не поддържаха връзка със земите отвъд Федик и Дискордия, защото те бяха съвсем пусти.
— Искаш ли още? — обърна се Девар-лордът към Финли. — Имам още две-три на челото, които са узрели.
— Не, само искам да ти докладвам, да проверя двукратно видеозаписите и телеметрията и да отскоча до Школата за една бързичък оглед, след което да се прибера, да си взема вана и да се уединя поне за три часа с хубава книга. В момента чета „Колекционерът“ на Джон Фаулс.
— И ти харесва? — възкликна озадачено Прентис.
— Даже много, казвам благодаря. Напомня ми за нашата ситуация тук. Само дето си мисля, че нашите цели са по-благородни, а мотивациите ни — по-извисени от сексуалното привличане.
— Благородни? Така ли ги наричаш?
Финли вдигна рамене, без да каже нищо. Имаха негласно споразумение да избягват темите, свързани с онова, което се случваше в „Синия рай“.
Прентис въведе мъжа с глава на невестулка в кабинета си (изпълняващ функциите и на библиотека), чиито прозорци гледаха към онази част от „Алгул Сиенто“, която наричаха Парка. Когато прекрачваше прага, Финли се приведе (за да не си удари главата в горната част на касата) с несъзнателна грация, без съмнение следствие на дълъг опит. Веднъж Прентис му беше казал (след като бяха обърнали няколко чашки), че навярно от него би излязъл страшен централен играч в Националната баскетболна асоциация.
34
Акутан (изотретиноин) — средство за борба с циреи, по-ефективно и от антибиотиците, но с множество странични ефекти; не се препоръчва на бременни жени например, защото води до израждане на плода. — Б. пр.