— Смяташ ли да провериш отново телеметрията заради втората тревога?
— Да — отвърна Финли. — И то само защото работата ми изглежда малко подозрителна. — Това беше дума, която бе научил от множеството криминални романи от другия свят, които бе прочел — те го очароваха, — и я използваше при всеки удобен случай.
— В какъв смисъл подозрителна?
Създанието с глава на невестулка само поклати глава. Не можеше да каже.
— Но телеметрията не лъже. Или поне така са ме научили.
— Съмняваш се, така ли?
Съзнавайки, че е стъпил върху тънък лед, който всеки момент можеше да се пропука, Финли се поколеба за няколко секунди, след което реши да я кара направо.
— Дошъл е краят на света, шефе. Съмнявам се почти във всичко.
— Това включва ли дълга ти, Финли о’ Тего?
Тахийнът поклати глава. Не, не включваше дълга му. Това важеше и за останалите, включително и за някогашния Пол Прентис от Рахуей. Пимли си спомни за един едновремешен войник — може би генерал Дъглас „Окопа“ Макартър35 който бе казал: „Когато склопя очи в смъртта, господа, последната ми мисъл ще бъде за войската. И за войската. И за войската.“ Последната мисъл на Пимли навярно щеше да бъде за „Алгул Сиенто“. Какво друго му бе останало? Както казваше един друг велик американец Марта Рийвс от „Марта енд дъ Ванделас“36 — няма къде да избягаш, сладурче, нито къде да се скриеш. Всичко бе излязло от контрол и се носеше стремглаво към бездната без никакви спирачки и човек нямаше никакъв друг избор, освен да се наслаждава на шеметната скорост.
— Имаш ли нещо против да ти направя компания за проверките? — попита Пимли.
— Защо не? — отвърна Невестулката и се усмихна, разкривайки уста, пълна с остри като игли зъби. После запя с особения си, треперещ глас: „Ела да помечтаеш с мен. Луната на бащите ме зове…“
— Само една минутка — каза Пимли и се изправи.
— Молитви? — надигна муцуна Финли.
Девар-лордът се спря пред вратата.
Да — каза. — След като питаш. Някакви други въпроси, Финли о’ Тего?
— Само един — усмихнатото същество с човешко тяло и глава на невестулка продължи да се усмихва. — Ако молитвата е нещо възвишено, защо коленичиш в същото помещение, в което сядаш да сереш?
— Защото Библията ни казва, че когато човек не е сам, трябва да се моли в клозета. Нещо друго интересува ли те?
— Не, не. — Финли махна с ръка. — Дай най-доброто и най-лошото от себе си, както обичат да казват манихейците.
ТРИ
Щом затвори вратата на тоалетната, Пол о’ Рахуей спусна капака на тоалетната чиния, след което коленичи на плочките и сключи ръцете си.
„Ако молитвата е нещо възвишено, защо коленичиш в същото помещение, където сядаш да сереш?“
„Навярно трябваше да кажа, че когато се моля в тоалетната, се чувствам смирен помисли си Девар-лордът. — Защото така си припомням какво представлявам всъщност. Всички сме създадени от пръст и в пръст ще се превърнем, и ако има място, където да е трудно да забравим тези мисли, то това е тоалетната.“
— Господи — започна Пимли, дай ми сила, когато съм слаб, отговори, когато съм объркан, и храброст, когато се боя. Помогни ми да не навредя на никого, който не го заслужава, а дори и да го заслужава, възпри ръката ми, освен ако нямам друг избор. Боже…
И докато този човек коленичи пред тоалетната чиния и моли Господ да му прости, задето разрушава творението Му (и то без каквото и да е чувство за ирония), можем да го разгледаме още по-отблизо. Няма да ни отнеме много време, понеже Пимли Прентис не е главен герой в историята ни за Роланд и неговия ка-тет. Въпреки това той е интересен мъж, а душата му е изпълнена с множество тайни кътчета, противоречия и задънени улици. Той е един алкохолик, който вярва дълбоко в своя личен Господ, един състрадателен човек, който съвсем скоро ще срине Кулата и ще запрати милиардите светове, кръжащи около оста й, в милиарди различни посоки в беззвездния мрак. Той веднага би осъдил на смърт Динки Ърншоу и Станли Руиз, ако знаеше какво са намислили… и почти всяка година се обливаше в сълзи в Деня на Майката, защото обичаше безумно своята майка и тя му липсваше ужасно. Става въпрос за Апокалипсиса, това е идеалният човек за работата, защото знае как да коленичи и същевременно може да говори на Върховния бог на надзирателите като на стар приятел.
35
Американски генерал (1880–1964), приел капитулацията на Япония, известен с безспорните си тактически успехи и операциите, кои го предприема на своя глава през 50-те в Корея и Виетнам, довели до конфликт между него и президента Хари Труман. Наричан „Американският Цезар“. — Б. пр.
36
Една от първите вокални формации, и (давани от звукозаписната компания „Мотаун Рекърдс“, сдобили се с два хита и класацията „Топ Тен“ преди появата на „Сюприймс“. — Б. пр.