Еди беше отметнал брезентовото покривало, разкривайки моторизирано возило, което изглеждаше като кръстоска между всъдеход и огромна триколка. Издутите като балони гуми бяха набраздени с дълбоки зигзагообразни улеи. Цялото управление бе съсредоточено в кормилото, напомнящо кормило на мотоциклет. Когато Роланд се приближи, видя, че на таблото е оставена някаква карта, обърната надолу — той знаеше каква е още преди Еди да я хване с два пръста и да я обърне. На картата бе изобразена жена с шал на главата, седнала до чекрък. Господарката на сенките.
— Май нашият приятел Тед ти е оставил моторче, скъпа — каза Еди.
Сузана, която вече бе успяла да допълзи до откритието на мъжа си, вдигна ръце.
— Качи ме на това, Еди! Качи ме!
Съпругът й я вдигна и я сложи на седалката. Тъмнокожата жена веднага сграбчи кормилото и натисна червеното копче. Двигателят се включи, пробуден за живот — работеше толкова тихо, че едва се чуваше. Еди бе сигурен, че работи с електричество, а не с бензин. Като количка за голф, само че, съдейки по вида му, доста по-мощно.
Сузана обърна грейналото си лице към тях. Возилото изглеждаше така, сякаш бе направено специално за нея. Тя потупа тъмнокафявата метална повърхност и възкликна:
— Вече ще ми викате госпожа Кентавър! Цял живот съм търсела това чудо, без изобщо да го знам!
Никой от тях не забеляза мрачното изражение на Роланд. Той се наведе и вдигна картата, която Еди бе изпуснал на земята.
Да, това наистина беше тя — Господарката на сенките. Стрелеца имаше чувството, че сякаш се усмихва и ридае едновременно. Последния път, когато бе видял тази карта, тя бе в ръцете на мъжа, който понякога се наричаше Уолтър, а друг път — Флаг.
„Нямаш представа колко близко стоиш до Кулата сега — беше му казал той. — Световете кръжат точно над главата ти.“
В този момент той осъзна, че чувството, което бе пропълзяло между тях, не се дължеше на тревоги или изтощение. Това бе ка-шум — този натоварен с печал термин не можеше да се преведе дословно, но в общи линии означаваше да усещаш предстоящото разпадане на своя ка-тет.
Уолтър о’ Дим, старият му враг, беше мъртъв. Стрелеца го разбра в мига, в който зърна лицето на Господарката на сенките. Скоро и някой от приятелите му щеше да умре, най-вероятно в предстоящата битка за „Синия рай“. Така везните, които временно се бяха наклонили в тяхна полза, отново щяха да възстановят равновесието си.
На Роланд нито за миг не си помисли, че този, който щеше да загине, можеше да е самият той.
ДВЕ
На машината, която Еди веднага нарече „Триколесния скутер на Сюзи“, имаше три марки — „Хонда“, „Такуро“ (тази вносна марка бе особено популярна в периода преди епидемията от супергрип) и „Норт Сентрал Позитроникс“, — както и емблема, на която пишеше „АРМИЯ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ“.
На Сузана никак не й се искаше да слезе от скутера, но най-накрая го направи. Имаше толкова много други неща, които трябваше да бъдат разгледани. Беше претъпкана с хранителни припаси (повечето се състояха от сушени и замразени продукти, които едва ли щяха да бъдат толкова вкусни като гощавката, която им бе приготвил Найджъл, но поне щяха да заситят глада им), бутилирана вода и кенове с напитки (цяла купчина кока-кола и ноз-а-ла, но никакъв алкохол), а по-навътре видяха и обещаната газова печка. Близо до нея се намираха и дървените контейнери с оръжие, повечето от които (макар и не всички) носеха щемпела „АРМИЯ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ“.
Това бяха най-основните им умения — истинското им призвание, както би казал Корт. Тези таланти може би щяха да останат в латентно състояние през по-голямата част от живота им, ако Стрелеца не ги беше пробудил… отгледал… и наточил зъбите им, превръщайки ги в смъртоносни остриета.
Никой не промълви и дума, докато Роланд откъртваше капаците на контейнерите с масивния лост, който извади от торбата си. Сузана бе забравила за триколесния скутер, който бе чакала цял живот; Еди бе забравил за вечните си шеги, а Стрелеца бе забравил за предчувствието си. Цялото им внимание бе погълнато от арсенала, който Бротиган и приятелите му бяха оставили за тях, и нямаше оръжие, което да не разгадаят — било в момента, било след краткотрайно изучаване.
Единият контейнер беше пълен с карабини АР-15 — цевите им бяха увити в импрегнирана хартия, а стрелящите им механизми миришеха на бананово масло. Еди забеляза допълнителните превключватели и погледна в съседния сандък. Там, покрити с полиетилен и увити в същите намаслени листове, се виждаха метални дискове — също като пълнителите на шмайзерите в гангстерски епики от рода на „Бяла топлина“43, само че тези бяха по-големи. Еди вдигна една от карабините, погледна отдолу и откри точно това, което очакваше — приспособление, благодарение на което дисковите пълнители можеха да се прикачват към оръжието, превръщайки го в картечница. Колко ли куршума имаше в един от тези пълнители? Сто? Сто двайсет и пет? Във всеки случай имаше достатъчно, за да покосиш цяла компания отрепки и вампири.
43
Класическа криминална драма от 1949 г, с участието на Джеймс Кагни и Вирджиния Майо. — Б. пр.