Роланд кимна усмихнато.
— Трябва да ви кажа обаче — продължи гласът от магнетофона, — че бих искал тук да има поне една стая с по-сдържан интериор. Нещо в синьо може би. Или най-добре в землисти тонове.
Като говорим за землисти тонове, стълбите също са от шоколад. Парапетът е от захарна тръстика. Макар че има стълбище, не можеш да кажеш, че води до втория етаж, защото няма втори етаж. През прозорците се виждат коли, които приличат на бонбони, а самата улица е като лакриц. Трябва само да отворите вратата (сводовете са от дъвчащи бонбони) и да направите една крачка към авеню „Лакриц“, за да се озовете отново там, откъдето сте тръгнали. В това, което наричаме „истински свят“ поради липса на по-добър термин.
„Джинджифиловата къща“ — така казваме на това място, защото стаите винаги ухаят на топли джинджифилови бисквитки, току-що извадени от фурната — е творение колкото на Динки, толкова и на Шийми. Една нощ Динк чул Шийми да плаче, както си вървял по коридора на дома „Корбет“ към своя апартамент. Съзнавам, че при подобен случай доста хора биха продължили по пътя си, както и че никой не прилича по-малко на Добрия самарянин от Динки Ърншоу, ала вместо да си легне да спи, той почукал на вратата на Шийми и попитал дали може да влезе.
— Когато го попитах, Динки ми рече, че не било кой знае какво. „Бях новак тук, чувствах се самотен и исках да си намеря някои нови приятели — ми сподели той. — Когато чух този тип да реве така, си казах, че сигурно и той има нужда от приятел.“ Това може би ви звучи като най-естественото нещо на света и навярно на повечето места е така, но не и в „Алгул Сиенто“. И ако се помъчите да разберете тези думи, ще разберете и нас. Простете ми, ако според вас се отклонявам от същината.
Някои от човешките стражи ни наричат „морки“ — по името на пришълеца от космоса в една телевизионна комедия45. Морките са най-егоистичните същества на Земята. Антисоциални? Не съвсем. Някои са извънредно социални, но само когато искат да получат това, към което се стремят. Много малко морки са социопати, но повечето социопати са морки, ако разбирате какво искам да кажа. Най-известният — благодаря на Бога, че отрепките никога не са го водили тук — е един масов убиец на име Тед Бънди.
Ако имате една или две цигари в повече, никой няма да бъде по-мил към вас — или по-ласкателен — от морк, който иска да запали. Дайте му обаче цигарата и той веднага ще изчезне.
Повечето морки — деветдесет и девет от сто — дори нямаше да забавят крачка, ако чуят някой да плаче зад затворена врата. Динки почукал и попитал дали може да влезе, въпреки че бил съвсем отскоро тук и се чувствал доста объркан (освен това се притеснявал дали нямало да го накажат за убийството на предишния му шеф, но това е история за друг ден).
А сега да погледнем на нещата от гледната точка на Шийми. Деветдесет и девет от сто морки биха отговорили на подобен въпрос с „Разкарай се!“ или дори „Върви на майната си!“. Защо, сигурно се питате вие. Защото ние прекрасно съзнаваме, че сме различни от повечето хора, а повечето хора мразят онези, които са различни от тях. Неандерталците едва ли са се зарадвали особено на първите кроманьонци в поселището им. Морките не обичат да ги хващат със свален гард.
Пауза. Ролката се въртеше. И четиримата усещаха замислеността на Бротиган.
— Не, не е точно така — каза накрая възрастният мъж. — Това, което морките не харесват, е да не ги виждат, когато са емоционално уязвими. Ядосани, щастливи, избухнали в плач или истеричен смях… Все едно вие да отидете на някое опасно място без оръжията си.
Дълго време бях съвсем сам. Бях един морк, който не бе чак такъв голям егоист, независимо дали това ми харесваше или не. После се появи Шийми, който бе достатъчно смел да приеме утеха, ако някой му предложеше. И Динк, който искаше да помогне. Повечето морки са егоистични интроверти, които се правят на корави индивидуалисти — искат светът да ги възприема като герои от типа на Дан’л Буун46, — и персоналът на „Синия рай“ е много доволен, повярвайте ми. Най-лесна за управление е тази общност, която отрича самата идея за общност. Сега разбирате ли защо бях привлечен от Шийми и Динки, и какъв късмет извадих, че ги открих?
45
Морк е чалнат извънземен, дошъл на Земята да изследва обитателите й; срещата му с една жена променя живота й завинаги. — Б. пр.
46
Дан’л Буун (1734–1820) — американски национален герой, следотърсач, ловец и участник в индианските войни. Прототип на Джеймс Фенимор Купър за знаменития му герой Нати Бъмпо („Следотърсачът“, „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“ и др.) — Б. пр.