— Ключова година, Ключов свят — повтори замислено Сузана. Тя извади последната ролка от магнетофона, вдигна я към газените фенери и се вгледа в нея за момент, след което я прибра в кутията. — Където времето винаги тече в една посока. Както и трябва да прави.
— Ган е създал времето — рече Роланд. — Така казват древните легенди. Ган се надигнал от пустотата — според някои предания от морето, ала всички са единодушни, че става въпрос за Първоначалието — и сътворил света. Сетне го побутнал с пръст и го завъртял — така се появило времето.
В този миг всички усетиха нагнетената атмосфера в пещерата — нещо се задаваше, някакво откровение, съдбоносно и назряло като издутия корем на Мия в края на бременността й. Деветнайсет. Деветдесет и девет. Бяха преследвани от тези числа. Появяваха се навсякъде. Бяха ги зървали в небето, бяха ги виждали изписани върху огради, бяха ги чували в сънищата си.
Ко погледна нагоре, наострил ушички.
— Когато Мия напусна хотелската стая, в която бяхме, за да отиде в „Дикси Пиг“ — номерът беше „1919“ между другото, — изпаднах в нещо като транс. Имах видения… сънувах, че съм в затвора… а отнякъде се чуваше телевизор и говорителите обявяваха, че този, този и този са умрели…
— Да, каза ни — рече Еди. Жена му рязко поклати глава.
— Да, но не ви казах всичко. Защото някои неща нямаха абсолютно никакъв смисъл. Като това за малкия син на Кенеди например — ясно чух как Дейв Гароуей казва, че малкият Джон-Джон, който бе отдал чест пред ковчега на баща си при траурната процесия, е мъртъв. Не ви го казах, понеже ми звучеше като пълен абсурд. Джейк, Еди, случайно малкият Джон-Джон Кенеди да е умирал в някое от вашите кога?
Те поклатиха глави. Джейк дори не можеше да се сети за кого говори тъмнокожата жена.
— Но е умрял — продължи Сузана. — В Ключовия свят, и то дълго след нашите кога. Бас държа, че е било през деветдесет и девета. Тогава умира синът на последния стрелец, О, Дискордия. Сега си мисля, че онова, което чух тогава, звучеше като страница с некролози от „Тайм Травълърс Уикли“51. Най-различни кога бяха смесени наведнъж. Джон-Джон Кенеди, после Стивън Кинг. Никога не бях чувала за него, но Дейвид Бринкли каза, че е написал „Сейлъмс Лот“. Това е книгата, в която се разказва за татко Калахан, нали?
Роланд и Еди кимнаха.
— Татко Калахан ни разказа историята си.
— Да — кимна Джейк, — но какво…
Ала жената го прекъсна. Погледът й беше замъглен и отнесен, а очите й сякаш се намираха на милиметър от разбулването на мистерията.
— А после при Ка-тета на Деветнайсетицата се появява Тед Бротиган и разказва своята история… Вижте! — изведнъж извика тя. — Вижте брояча на магнетофона!
Всички се наведоха към стария „Воленсак“. Цифрите в малките прозорчета показваха следното:
— Мисля, че Кинг може да е написал и историята на Тед — рече Сузана. — Иска ли някой да опита да отгатне през коя година тази история се е появила — или ще се появи — в Ключовия свят?
— През 1999 — промърмори Джейк. — Но не тази част, която чухме. Това, което не можахме да чуем. Приключението на Тед в Кънектикът.
— И вие сте се запознали с него — рече Сузана, поглеждайки към Роланд и Еди. — Запознали сте се със Стивън Кинг.
И двамата кимнаха.
— Той е създал Отеца, създал е Бротиган, създал е и нас — промълви тъмнокожата жена, сякаш на себе си, след което поклати глава. — Не. „Всичко на света служи на Лъча“. Той… той ни е спомогнал.
— Да — рече Еди. — Да, точно така.
— В съня си бях в някаква килия — рече тя. — Облечена с дрехите, които носех, когато ме арестуваха. И Дейвид Бринкли каза, че Стивън Кинг е мъртъв, о, Дискордия — нещо подобно. Бринкли каза, че бил… — Сузана млъкна, а лицето й се намръщи. Мислеше да помоли Роланд да я хипнотизира, за да извади всичките й спомени за съня от подсъзнанието й, ала май не беше необходимо. — Та Дейвид Бринкли каза, че Кинг бил блъснат от микробус, докато се разхождал недалеч от дома си в Ловъл, Мейн.
Еди потрепери. Роланд се приведе напред, очите му горяха.
— Сигурна ли си?