Тъмнокожата жена кимна.
— Той е купил къщата на Търтълбек Лейн! — изрева Стрелеца и сграбчи ризата на Еди. Младият мъж сякаш изобщо не забеляза. — Разбира се, че я е купил! Ка пее и вятърът вее! Придвижил се е малко по-нататък по Пътя на Лъча и е купил къщата, където е изтъняването! Където видяхме пришълците! Където говорихме с Джон Кълъм и после преминахме през портала! Съмняваш ли се? Има ли дори зрънце на съмнение в твоята душа?
Младият мъж поклати глава. Естествено, че не се съмняваше. Нещо повече — беше абсолютно сигурен в това. То бе прозвъннало в съзнанието му като камбанката на някои от онези панаирджийски атракциони, служещи за измерване на силата по панаирите. Когато човек стовареше чука с достатъчно голяма сила, за да изстреля оловната тежест до върха на пилона, получаваше кукла „Кюпи“52 за награда… Дали ставаше така само защото Стивън Кинг бе решил така? Защото идваше от някакъв свят, където Ган бе положил началото на времето, използвайки свещения Си пръст? Защото ако Кинг каже „Кюпи“, всички ще кажем „Кюпи“, че и „благодаря, сай“ на всичкото отгоре? Ами ако на този Стивън Кинг му хрумнеше наградата за дрънването на камбанката да бъде кукла „Клупи“, щяха ли да кажат „Клупи“? Най-вероятно да, помисли си Еди. Щом Ко-Оп Сити се намираше в Бруклин, значи отговорът щеше да е „да“.
— Дейвид Бринкли каза, че Кинг е бил на петдесет и две години — отново се обади Сузана. — Вие, момчета, сте го срещнали, така че на вас се пада да прецените — възможно ли е да е на петдесет и две през деветдесет и девета?
— Можеш да заложиш девствеността си — отвърна мрачно Руди и изгледа навъсено Роланд. — И тъй като тази шибана деветнайсетима ни залива отвсякъде, вижте колко са буквите в Тед Стивънс Бротиган! Обзалагам се, че нещата не се изчерпват само с годината. Деветнайсет…
— Това е дата — внезапно се обади Джейк. — Сигурен съм. Ключова дата в ключова година за ключовия свят. Деветнайсето число, ала кой ли месец? Вероятно пролетен или летен месец, понеже Кинг все пак се е разхождал…
— В момента там е лято — рече Сузана. — Юни. Шестия месец. Обърни шест наопаки и ще получиш девет.
— То и „роб“ наобратно става „бор“ — промърмори Еди.
— Мисля, че Сузана е права — заяви Джейк. — Мисля, че става въпрос за деветнайсети юни. Тогава Кинг е бил блъснат от онзи микробус и така дори възможността да се върне към историята за Тъмната кула — нашата история — бива елиминирана. Капут. Лъчът на Ган рухва от претоварването. Остава Лъчът на Шардик, ала той вече е прояден. — Момчето погледна към техния дин — лицето му беше пребледняло, а устните — почти сини. — Ще се пречупи като клечка за зъби.
— Може вече да е станало — рече Сузана.
— Не — отвърна Роланд.
— И откъде си толкова сигурен? — попита жената.
Стрелеца я изгледа със смразяваща усмивка и изрече:
— Защото вече нямаше да сме тук.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
— Как можем да предотвратим това? — намръщи се Еди. — Нали този тип Трампас казал на Тед, че това било ка.
— Може да не е разбрал правилно — каза Джейк, но гласът му беше глух. — Било е само слух, така че сигурно се е объркал. Може би става въпрос за юли. Или за август. А може и да е септември. Да, септември — септември е деветият месец в края на краищата…
Погледнаха към Роланд, който бе изпънал напред единия си крак.
— Ето къде ме боли — рече той сякаш на себе си. Докосна десния си хълбок… после ребрата си… накрая главата си. — От известно време насам имам пристъпи на главоболие. Става все по-зле и по-зле. Мислех си, че няма защо да ви казвам. — Прокара осакатената си дясна ръка нагоре по тялото си. — Ето къде ще бъде ударен. Строшено бедро. Изпочупени ребра. Разбита глава. Ще се търкулне мъртъв в канавката. Ка… и краят на ка. — Погледът му се избистри и той се обърна рязко към Сузана: — Коя дата беше, когато се озова в Ню Йорк? Припомни ми.
— Първи юни 1999.
Стрелеца кимна и се обърна към Джейк:
— А при теб? Същата, нали?
— Да.
— После във Федик… почивка… и Тъндърклап. — Роланд се замисли, след което изрече четири думи, подчертавайки всяка една от тях: — Все още имаме време.
— Но времето там тече по-бързо, отколкото тук…
— И ако някой от онези тласъци…