— Ка…
Думите им се припокриха. И тримата млъкнаха, вперили взор в Стрелеца.
— Можем да променим ка — рече Роланд. — Правено е и преди. Ще трябва да платим цената за това — ка-шум навярно, — ала не е невъзможно.
— Как ще отидем там? — попита Еди.
— Има само един начин — отвърна неговият дин. — Шийми трябва да ни изпрати.
Тишина, с изключение на далечния тътен на гръмотевиците, дали названието на тази мрачна страна53.
— Значи имаме две задачи — каза Еди. — Писателят и Разрушителите. С коя ще се захванем по-напред?
— С писателя — рече Джейк. — Докато все още има време да го спасим.
Ала Роланд поклати глава.
— И защо? — изкрещя Еди. — Отговори ми защо, човече! Много добре знаеш колко хлъзгаво е времето там! И е еднопосочно! Пропуснем ли деня, значи сме го пропуснали завинаги!
— Трябва да се погрижим и за сигурността на Лъча на Шардик — заяви невъзмутимо Роланд.
— Да не искаш да кажеш, че Тед и тоя Динки няма да позволят на Шийми да ни помогне, ако първо ние не им помогнем?
— Не. Шийми ще го направи заради мен, сигурен съм в това. Да предположим обаче, че нещо се случи с него, докато сме в Ключовия свят? Ще си останем в 1999.
— Нали на Търтълбек Лейн има врата… — започна младият мъж.
— Дори и да продължава да функционира през 1999, Еди, Тед ни каза, че Лъчът на Шардик вече е започнал да се огъва. — Роланд поклати глава. — Сърцето ми подсказва, че трябва да започнем с този затвор. Ако някой от вас не е съгласен, ще го изслушам с удоволствие.
Известно време никой не лродума — гръмотевиците бяха утихнали и единственият звук беше воят на вятъра. Накрая Сузана рече:
— Според мен трябва да попитаме Тед, преди да вземем окончателно решение.
— Не — поклати глава Джейк.
— Не — излая Ко.
— Трябва да попитаме Шийми — поясни момчето. — Да попитаме Шийми какво според него трябва да се направи.
Роланд мълчеше. После кимна бавно.
Девета глава
Следи по пътеката
ЕДНО
Когато Джейк се пробуди от неспокойните си сънища, повечето от които бяха за „Дикси Пиг“, в пещерата се процеждаше бледа, безжизнена светлина. В Ню Йорк подобни дни винаги го изпълваха с желанието да пропусне училището и да си остане вкъщи, прекарвайки времето в четене на книги, гледане на телевизионни състезания и сладък следобеден сън. Еди и Сузана лежаха прегърнати в единичен спален чувал, а Ко бе пренебрегнал леглото, което му бяха оставили, за да спи при Джейк. Скунксът се бе свил на кравай, положил муцунка върху лявата си предна лапа. Повечето хора биха сметнали, че спи, ала Джейк виждаше златистите проблясъци под клепачите му и знаеше, че зверчето е нащрек. Спалният чувал на Стрелеца бе разкопчан и празен.
За миг Джейк се замисли над това, сетне стана и излезе навън. Четириногият му, приятел го последва, пристъпвайки тихичко по отъпканата земя, докато момчето се катереше по пътеката.
ДВЕ
Роланд имаше изнурен и болнав вид, но в момента бе приклекнал до пътеката, което означаваше, че хълбоците му не бяха толкова зле. Джейк последва примера му и също клекна, отпускайки ръце между бедрата си. Неговият дин му хвърли безмълвен поглед, след което отново впери взор в затвора, наричан „Алгул Сиенто“ от надзирателите и „Девар-той“ от Разрушителите. В момента той представляваше неясно петно в далечината, тъй като слънцето — било то електрическо или атомно — още не светеше.
Ко се приближи до момчето, изсумтя шумно и отново се престори на заспал, ала Джейк не можеше да бъде заблуден.
— Хайл и доброден — каза момчето, когато тишината взе да става тягостна.
Стрелеца кимна.
— Доброден, Джейк — отвърна и добави: — Весело сърце, весело лице. — Изглеждаше весел като погребален марш. Онзи мъж, който бе танцувал вихрена комала на светлината на факлите в Кала Брин Стърджис, сякаш лежеше от хиляда години в гроба си.
— Как си, Роланд?
— Достатъчно добре, за да клеча така.
— Виждам, но как се чувстваш?
Неговият дин го изгледа, сетне бръкна в джоба си и извади кесийката си с тютюн.
— Стар и с много болежки, както би трябвало да знаеш. Ще запалиш ли?