— Затвори уста и се успокой — каза Роланд на Отрода, след което добави нещо на непознат за Сузана език.
Отрочето на Родърик застина по средата на поредния си поклон — ръцете му бяха вдигнати високо във въздуха, а очите му не се отделяха от Роланд. Еди видя, че едната страна на носа му бе проядена от грозна рана, червена като ягода. Той закри лице с длани, сякаш Стрелеца излъчваше някакво ослепително сияние, и се търкулна на земята, присвивайки колене към гърлите си. Това движение бе съпроводено от гръмка пръдня.
— Харпо54 проговори — каза Еди и Сузана се засмя. Сетне настъпи тишина, като изключим воя на вятъра, едва доловимата музика от „Синия рай“ и далечния тътен на гръмотевици те.
Пет минути по-късно Шийми отвори очи, надигна се и се огледа с озадачения вид на човек, който не знае нито къде се намира, нито как се е озовал там или защо. После очите му се спряха на Роланд и измъченото му лице се озари от усмивка.
Стрелеца също му се усмихна и протегна ръце към него.
— Можеш ли да дойдеш при мен, Шийми? Ако не можеш, аз ще дойда при теб.
Телепортът запълзя към Роланд от Гилеад — тъмната му коса падаше в очите му — и положи глава на рамото му. Сузана почувства паренето на напиращите сълзи и отмести очи.
ДВЕ
Малко по-късно Шийми вече седеше на земята, облегнал се на стената на пещерата, а покривалото на триколесния скутер на Сузана му служеше за възглавница. Еди му предложи сода, но според Тед трябваше да му дадат вода. Шийми пресуши първата бутилка „Перие“ на един дъх и вече унищожаваше втора. Останалите пиеха разтворимо кафе — с изключение на Тед, който се наслаждаваше на любимата си ноз-а-ла.
— Не мога да разбера как издържаш тая гадост — каза му Еди.
— „Всеки с вкуса си“, казала старата мома, докато целувала кравата — отвърна му Тед.
Само Отрочето на Родърик не казваше нищо. Той лежеше пред входа на пещерата, притиснал длани към лицето си, а тялото му трепереше.
След като Шийми изпи първата си бутилка вода, Тед му измери пулса, прегледа устата му и опипа черепа му за наранявания. Всеки път, когато питаше телепорта дали това място го боли, Шийми категорично клатеше глава, без да отделя очи от Роланд. Щом провери и ребрата му („гъдел ме е, сай“, рече засмяно къдравият мъж), Бротиган обяви, че е здрав като камък.
Еди, който виждаше прекрасно очите на Шийми — един от газените фенери наблизо осветяваше лицето на някогашния кръчмарски прислужник, — си помисли, че гази лъжа задминаваше дори и президентските.
Сузана се зае да приготви нова партида яйца и говежда яхния с царевица. (Грилът беше проговорил отново — „Още от същото, а?“, попита жизнерадостно, ала усилията му да завърже разговор за пореден път останаха без резултат.) Еди използва момента и се обърна към Динки Ърншоу:
— Искаш ли да се поразходим за малко навън, докато Сюз приготви закуската?
Младежът потърси с поглед Тед, който му кимна, и едва след това се обърна към младия стрелец:
— Щом искаш. Тази сутрин имаме малко повече време, но това не значи, че трябва да го пилеем.
— Разбирам — рече Еди.
ТРИ
Вятърът се бе усилил, но вместо да освежи въздуха, зловонието бе станало по-нетърпимо от всякога. Веднъж от гимназията ги бяха завели да разгледат петролна рафинерия в Ню Джърси и до днес Еди си мислеше, това е било най-ужасното нещо, което е подушвал през живота си — две момичета и три момчета бяха повърнали. Помнеше, че човекът, който ги развеждаше из рафинерията, се бе засмял сърдечно, отбелязвайки:
— Не забравяйте, че това е мирисът на парите — така ще се почувствате по-добре!
Навярно „Пърт Ойл & Газ“ продължаваха да държат първото място в личната му класация, но само защото тази миризма не беше толкова силна. И защо, по дяволите, си мислеше за тези неща? Не знаеше и най-вероятно нямаше никакво значение, но въпреки това имаше нещо странно в начина, по който някои спомени го навестяваха. Само дето „навестяваха“ не беше точната дума, нали?
— По-скоро изплуват — промърмори Еди. — Изплуват от миналото.
— Моля? — попита Динки. — Каза ли нещо, партньоре?
Бяха излезли на пътеката и се взираха в сините покриви, мержелеещи се в далечината, стълпотворението от ръждясали локомотиви и вагони и идиличната главна улица. Идилична, да — особено като знаеш, че градчето е заобиколено от тройни ограждения, по едно от които тече ток със смъртоносно напрежение.
54
Сценичен псевдоним на Джулиъс Маркс от световноизвестната комична трупа на братя Маркс. Харпо е ням и общува посредством арфа (оттам и името му), клаксон или други музикални инструменти. — Б. пр.