Той чу как единият идиот зад гърба му (Гаски) попита другия идиот (Кагни) дали не подушва нещо и веднага разбра, че Хейлис бе свършил работата си; играта беше започнала. Тед бръкна в джоба си и извади лист хартия. На него бе написано едно изречение, издържано в перфектен пентаметър60, макар и да стоеше доста далеч от Шекспировия стих: „НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНА ТИ РЪЦЕ“.
Тед се съсредоточи в надрасканите от него думи, подготвяйки се да ги разпрати във всички посоки.
Зад него димният детектор в залата за отдих във „Феверал“ нададе пронизителен магарешки рев.
„Започнахме“ — каза си беловласият мъж и погледна на север, където, както се надяваше, се криеше първият стрелец — жената.
СЕДЕМ
Прентис, Финли и Джакли бяха прекосили три четвърти от Парка, когато изведнъж се заковаха на място. Тръбата още не бе прозвучала, ала вместо нея зад гърба им се разнесе пронизителен вой, наподобяващ магарешки рев. Тъкмо понечиха да се обърнат по посока на звука, когато същият рев прозвуча и от страната на „Дамли“ в другия край на Парка.
— Какво, по дяволите… — започна Пимли.
— … е това?, щеше да каже той, но преди да успее, Тами Кели изхвърча от вратата на „Шапли“, заедно с Таса, домашният прислужник. И двамата заразмахваха ръце над главите си.
— Пожар! — изкрещя Тами. — Пожар!
„Пожар? Но това е невъзможно — помисли си Пимли. — Ако наистина чувам димния детектор от моята къща и димния детектор от «Дамли», значи със сигурност…“
— Най-вероятно е фалшива тревога — каза на Финли. — Тези димни детектори всеки път правят така, когато батериите им…
Ала преди да довърши обнадеждаващото си изявление, страничният прозорец на приказната му къщичка експлодира. Стъклата бяха последвани от изригване на оранжеви пламъци.
— Богове! — извика Джакли с бръмчащия си глас. — Пожар е!
Девар-лордът се вторачи в дома си със зяпнала уста. В този миг се включи още една от алармите — тази издаваше поредица от накъсани хълцащи крясъци. Мили Боже, Исусе, та това беше един от детекторите в „Дамли“! Възможно ли бе…
Финли о’ Тего го сграбчи за ръката.
— Шефе — рече със сравнително спокоен глас. — Имаме проблеми.
Преди Пимли да може да отговори, прозвуча тръбата, възвестяваща смяната на дежурството. Девар-лордът внезапно си даде сметка колко уязвими щяха да бъдат през следващите се-дем-осем минути. Уязвими за всевъзможни неща.
Пимли отказваше да допусне думата „нападение“ в съзнанието си. Поне засега.
ОСЕМ
Динки Ърншоу имаше чувството, че седи в мекото кресло от цяла вечност, чакайки нетърпеливо началото на купона. Обикновено престоят в Школата му се отразяваше положително — по дяволите, та той се отнасяше положително на всички, нали все пак ставаше дума за ефекта на „добромисълта“, — но днес усещаше как жиците на напрежението се затягат все повече и повече в стомаха му, свивайки го на топка. Знаеше, че тахийните и кан-той по балконите не откъсват поглед от Разрушителите в залата, но поне не се боеше, че ще го „хакнат“; това бе едно от малкото неща, за които нямаше защо да се тревожи.
Това противопожарната аларма ли беше? От „Феверал“ може би?
Сигурно. Но нямаше никаква гаранция. Стражите бяха съвършено спокойни, сякаш нищо не се бе случило.
„Имай търпение — каза си той. — Тед ти каза, че тази част ще е доста трудна, нали така? Поне Шийми е на сигурно място — в стаята си в дома «Корбет», където е в безопасност. Затова се успокой. Отпусни се.“
Този звук… — Динки беше сигурен, че го издаваше димният детектор. Е, добре… да кажем почти сигурен.
В скута му имаше книга с кръстословици. През последните петнайсетина минути младежът запълваше полетата с абсолютни безсмислици, игнорирайки напълно указанията. Сега обаче написа най-отгоре с големи черни букви: „НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪ…“
В този миг една от противопожарните аларми на горните етажи, навярно тази в западното крило, зави с пронизителен, мощен рев. Неколцина от Разрушителите, сепнати от унеса на концентрацията, нададоха изненадани викове. Динки също изкрещя, но от облекчение. Облекчение… и нещо повече. Радост? Да, много приличаше на радост. Защото в мига, в който алармата започна да вие, той почувства как могъщото жужене на добромисълта изведнъж секва. Комбинираната сила на Разрушителите изгасна като претоварена електрическа верига и поне за секунда умствените им зъби престанаха да оглозгват Лъча.
60
Английски стихотворен размер, състоящ се от пет стъпки (в случая петостъпен ямб). — Б, пр.