— Не трябва да използваш своята добромисъл, за да крадеш от скръбта ми — изрича Сузана, — защото искам да отворя уста и да я изпия цялата. До последната капка.
За момент Тед остава неподвижен с наведена глава и смръщено чело. Сетне поглежда към Сузана и я дарява с най-милата усмивка, която Джейк е виждал през живота си.
— Тъй да бъде, уважаема лейди — кима беловласият мъж. — Ще изпълним молбата ти. Но ако почувстваш нужда от нас… когато почувстваш нужда от нас…
— Ще ви извикам — обещава тя и отново пада на колене до мълвящия мъж, който лежи на улицата.
ДВЕ
Когато Роланд и Джейк поеха по алеята, водеща до вътрешността на „Алгул Сиенто“, за да загърбят скръбта си по поваления си приятел и да се изправят срещу последните оцелели стражи, Шийми ги настигна и дръпна Роланд за ръкава на ризата.
— Лъчът ти казва благодаря, Уил Диърборн, както се именуваше навремето. — От цялото това викане гърлото му бе прегракнало и гласът му наподобяваше дрезгав шепот. — Лъчът казва, че навярно всичко ще се оправи. Като нов е. Много по-добре.
— Това е чудесно — рече Стрелеца и Джейк беше на същото мнение, ала сърцето му не изпитваше радост. Мислеше си за дупката под изящните пръсти на Тед Бротиган. Дупката, пълна с тъмночервено желе.
Роланд обгърна с ръце раменете на Шийми, притисна го към себе си и го целуна. Старият му познайник се усмихна очарован.
— Ще дойда с теб — промълви той. — Ще ме вземеш ли със себе си?
— Не и този път — въздъхна Стрелеца.
— Защо плачеш? — попита Шийми. Джейк видя как щастието се оттегля от лицето му, заменено от тревога. Междувременно на главната улица прииждаха още Разрушители, скупчени на малки групички. Момчето забеляза как гледаха неговия дин — с изумление… любопитство… и в някои случаи — с чиста неприязън. Дори ненавист. Никаква благодарност. Джейк се взираше отчаяно в лицата им, опитвайки се да открие поне зрънце благодарност, ала усилията му останаха напразни. Той изведнъж усети как ги намразва за това.
— Приятелят ми е ранен — рече Роланд. — Плача за него, Шийми. И за жена му, която също е моя приятелка. Ще можеш ли да отидеш при Тед и сай Динки и да се опиташ да я утешиш, ако тя поиска да бъде утешена?
— Щом искаш, ще го сторя! Бих сторил всичко за теб!
— Благодаря, сай, сине на Станли. Помогни им, ако трябва да пренесат приятеля ми.
— Твоя приятел Еди! Който бе ранен!
— Да, името му е Еди, право казваш. Ще помогнеш ли на Еди?
— Да!
— Има и нещо друго…
— О, да — възкликна Шийми. — Трябва да ти помогна да отидете някъде далеч — ти и приятелите ти! Тед ми каза: „Направи дупка — рече ми той, — както направи едно време за мен.“ Само че него го върнаха. Лошите го върнаха. Вас обаче няма да ви върнат, защото лошите вече ги няма! Лъчът е добре! — завърши Шийми и се засмя; смехът му изведнъж се стори дразнещ за Джейк.
Навярно и с Роланд беше така, защото усмивката му изглеждаше пресилена.
— Спасихме го точно навреме, Шийми — рече благо Стрелеца. — Що се отнася до телепортацията, навярно ще се наложи да прехвърлиш само двама ни с Джейк; Сузана може да ни изчака и тук.
„Ако изобщо се върнем“ — помисли си момчето.
— Сега обаче имам друга задача за теб. Но не да помогнеш на някого да отиде в другия свят, а нещо подобно. Казах на Тед и Динки и те ще ти обяснят, след като преместите Еди на някое по-спокойно място. Ще ги изслушаш ли?
— Да! И ще им помогна, стига да мога!
Стрелеца го потупа по рамото.
— Добре! — След което двамата с Джейк поеха натам, накъдето би трябвало да е север, за да довършат делото, което бяха започнали.
ТРИ
През следващите три часа се натъкнаха на още четиринадесет стражи, повечето от които хора. Роланд изненада Джейк, като уби само двамата, които ги обстрелваха, скрити зад противопожарния камион, чието предно колело бе хлътнало в стълбищната шахта. Останалите бяха пощадени — Стрелеца ги обезоръжи с думите, че всички стражи, останали в поселището след сигнала, прогласяващ вечерната смяна на караула, ще бъдат разстреляни на момента.
— Но къде да отидем? — попита един тахийн със снежнобяла глава на петел и огромен яркочервен гребен (той заприлича на Джейк на Фогхорн Легхорн62).