— Абсолютно си прав — заяви госпожа Тасенбаум и включи на първа със завидна лекота.
Двигателят изрева, но камионът започна да се движи назад, сякаш бе толкова изплашен от задачата, която им предстоеше, че предпочиташе да свърши в езерото. Тогава тя натисна амбреажа и старият харвестър подскочи напред и запъпли нагоре по алеята, оставяйки синкав дим и мирис на изгоряла гума след себе си.
Праправнукът на Гарет Маккийн ги гледаше как си отиват със зяпнала уста. Горкият човечец нямаше и най-малка представа какво бе станало преди малко, ала усещаше, че страшно много зависи от онова, което тепърва щеше да се случи.
Може би всичко.
ПЕТНАЙСЕТ
Обстоятелството, че така му се допика, бе супершантаво, защото последното нещо, което направи Брайън Смит, преди да напусне „Къмпинг за милиони“, беше да пусне една вода. А и след като се прехвърли зад каменния зид, можа да изцеди единствено няколко капки въпреки парещото усещане, че мехурът му всеки момент ще се пръсне. Той горещо се надява да няма проблеми с простатата; последното нещо, от което се нуждае, са неприятности със старата му простата. Има си предостатъчно други проблеми, космати Исусе!
Е, добре де, така и така е спрял, защо не провери стиропорния охладител зад седалката — кучетата го зяпат с изплезени езици. Брайън се опитва да го натика под шофьорското място, но не става — пространството не е достатъчно. Единственото, което му остава да направи, е да посочи с пръст към ротвайлерите си и да им каже да не барат охладителя и месото в него, защото това е вечерята му. Хрумва му, че ако слушат, може да сложи част от пържолата в тяхната „Пурина“. Това са почти философски размишления за стандартите на Брайън Смит — изобщо не му идва наум, че момее просто да вдигне охладителя и да го сложи на празната седалка до себе си.
— Дан сте го пипнали! — кресва за пореден път на домашните си любимци и се пъха зад волана. Затръшва вратата, хвърля бърз поглед в огледаното за обратно виждане, вижда двете възрастни дами (преди не ги бе забелязал, защото не гледаше пътя, докато минаваше покрай тях) и им махва с ръка — поздрав, който те няма да видят, понеже задното стъкло не е чистено от столетия. Когато отново подкарва микробуса по шосе № 7, по радиото звучи „Гангстерска мечта 19“ на Оут-Рей-Джъс и Брайън усилва звука, при което машината отново започва да криволичи от двете страни на бялата линия — просто той е от хората, които не могат да настроят радиото, без да го гледат). Рапът е супер! Метълът също! Единственото, от което се нуждае сега, за да направи деня си идеален, е песен на Ози69 — „Лудият влак“ например!
И няколко марсчета.
ШЕСТНАЙСЕТ
Госпожа Тасенбаум излезе с гръм и трясък на Търтълбек Лейн, карайки на втора. Двигателят на стария пикап виеше като обезумял (ако на таблото имаше уред за измерване на оборотите в минута, сигурно щеше да експлодира), а забравените инструменти отзад танцуваха степ в ръждясалото си легло.
Интуицията на Роланд не беше силна като тази на Джейк, ала поне се бе срещал със Стивън Кинг и го бе хипнотизирал. Това бе създало силна връзка между двамата — ето защо Стрелеца не бе особено изненадан, когато докосна съзнанието, което бе недостъпно за момчето. Навярно не пречеше, че Кинг не си мислеше за тях.
„Той често се разхожда — каза си Роланд. — Когато е сам, чува Песента на Костенурката и знае, че трябва да свърши работата си. Онази, която все отлага. Е, приятелю, днес ще сложим край на това.“
Ако, разбира се, успееха да го спасят.
Той се наведе над Джейк и стрелна с поглед жената.
— Не можеш ли да накараш тази прокълната от боговете каруца да се движи по-бързо?
— Мисля, че мога — отвърна госпожа Тасенбаум, след което се обърна към момчето: — Наистина ли можеш да четеш мисли, синко, или това е само игра между теб и твоя приятел?
— Да ги чета не, но да ги докосвам мога — рече Джейк.
— Надявам се да ми казваш истината — въздъхна жената, — защото Търтълбек е неравна и на места е широка само едно платно. Ако усетиш нещо да се задава от отсрещната страна, веднага ми кажи.
— Ще го сторя.
— Чудесно. — Айрийн Тасенбаум се ухили широко, показвайки зъбите си. И последните й съмнения се бяха изпарили — това бе най-хубавото нещо, което й се бе случвало. Най-_вълнуващото_ нещо. Както бе чула пеещите гласове, сега изведнъж осъзна, че може да види лицата в короните яа дърветата от двете страни на пътя, които ги наблюдаваха. Бяха много — цяла тълпа. Можеше да почувства надигането на някаква неизмерима сила навсякъде около тях и бе изкушена от шеметната мисъл, че ако натисне докрай педала на газта, ръждясалият пикап на Чип Макавой ще полети по-бързо от скоростта на светлината. Захранван от енергията, която струеше около тях, той можеше да надбяга дори времето.
69
Джон „Ози“ Озбърн — прославил се като първия вокалист на легендарната британска банда „Блек Сабат“, Ози се отдава на солокариера през 80-те, постигайки забележителен за света на тежката музика комерсиален успех. — Б. пр.