Той си спомни как момчето стои пред хората от Кала Брин Стърджис, обляно от светлината на факлите, а лицето му изглежда толкова младо и красиво, сякаш ще живее вечно. „Аз съм Джейк Чеймбърс, син на Елмър, наследник на Елд от ка-тет Деветдесет и девет“, бе казал той и о, изгубено, сега бе в Деветдесет и девета, а гробът му го очакваше — изкопан, чист и готов за него.
Роланд отново заплака. Зарови лице в дланите си и се затресе, както стоеше на колене, обгърнат от опияняващия аромат на боровите иглички. Искаше му се да бе заплакал, преди ка, този стар и търпелив демон, да му бе показал истинската цена на делото, с което се бе захванал. Сега би дал всичко, за да промени случилото се — всичко, за да изсипе обратно пръстта в тази дупка, без да се налага да слага нещо друго в нея, ала се намираше в този свят, където времето течеше само в една посока.
ДЕСЕТ
Когато се успокои, той уви тялото на Джейк в брезентовото покривало, оформяйки нещо като качулка около застиналото, восъчнобледо лице. Щеше да скрие това лице завинаги, преди да засипе гроба, но имаше да свърши още нещо.
— Ко? — попита той. — Ще кажеш ли „сбогом“?
Рунтавелкото погледна към него и за момент Стрелеца се зачуди дали зверчето изобщо го бе разбрало. Сетне четириногият му спътник изпъна вратле и близна за последен път бузата на момчето.
— Ай, Ейк — каза животинчето, което можеше да означава както „Прощавай, Джейк“, така и „Боли ме“72.
Роланд вдигна мъртвия си син (колко леко беше това момче, което бе скочило от плевника над хамбара на Бени Слайтман и се бе изправило срещу вампирите заедно с татко Калахан; сякаш тежестта му си бе отишла заедно с живота му) и го положи в ямата. Малко пръст се посипа по бузата му и Стрелеца я почисти. След като направи това, затвори очите му и се замисли. Едва тогава започна — макар и неуверено. Знаеше, че всеки превод на езика на това място ще бъде нескопосан, ала даде всичко от себе си. Ако духът на Джейк витаеше наблизо, това бе единственият език, който щеше да разбере.
— Времето лети, камбаните възвестяват смърт, животът отминава, затова чуйте моята молитва.
Раждането не е нищо друго освен начало на смъртта, затова чуйте моята молитва.
Смъртта е безмълвна, затова чуйте моята молитва.
Думите отекваха сред изумрудено-златистата омара. Роланд направи кратка пауза, след което продължи с по-уверен тон:
— Това е Джейк, който служи на ка и своя тет. Право думам аз.
Нека опрощаващият взор на Смана да изцели сърцето му, моля аз.
Нека ръцете на Ган го издигнат от тъмнината на гази земя, моля аз.
Обгради го, Ган, със светлина.
Изпълни го, Хлое, със сила.
Ако е жаден, дай му вода на полянката.
Ако е гладен, дай му храна на полянката.
Нека животът му на тази земя и болката от смъртта му да се превърнат в сън за събуждащата му се душа и нека взорът му да се спре на всяка прекрасна гледка; нека намери приятелите си, които е изгубил, и нека всеки, чието име е извикал, да извика неговото в замяна.
Това е Джейк, който живя добре, обичаше своите и умря тъй, както ка пожела.
Всеки човек дължи смърт. Това е Джейк, дарете го с покой.
Роланд остана още известно време с ръце, сплетени между коленете си, мислейки си как до този момент не бе разбрал нито истинската сила на скръбта, нито болката на разкаянието.
„Няма да мога да живея без него.“
Ала точно в това се коренеше и жестокият парадокс — ако не продължеше напред, саможертвата на Джейк щеше да се окаже напразна.
Стрелеца отвори очи и промълви:
— Сбогом, Джейк. Обичам те, синко.
Сетне закри лицето на момчето с импровизираната качулка, за да го предпази от пороя пръст, който щеше да последва.
ЕДИНАЙСЕТ
Когато гробът бе запълнен и камъните — наредени отгоре му, Роланд отиде до пътя и разгледа следите, оставени от различните превозни средства, просто защото нямаше какво друго да прави. Когато приключи с тази безсмислена задача, седна на едно паднало дърво. Ко остана до гроба и според Стрелеца още доста време щеше да стои там. Когато госпожа Тасенбаум се появеше, щеше да го извика, ала бе напълно възможно рунтавелко го да не откликне на зова му; станеше ли така, значи зверчета бе решило да последва приятеля си на полянката. То щеше да остане на стража до гроба на Джейк, докато гладът (или някой хищник) не сложеха край на живота му. Тази мисъл засили още повече скръбта на Роланд, ала той смяташе да уважи решението на Ко.