Роланд се поклони леко.
— Благодаря, сай.
— Би ли останал още съвсем мъничко, ако ти е угодно — продължи тъмнокожата жена. — Имаме дарове за теб, Роланд. Недостатъчно, за да ти се отплатим за всичко, което си направил — независимо дали това е било целта ти или не, — но се надяваме да ти харесат. Едната новина е от нашите „добромислещи“ приятели в Таос. Другата е от по… — тя се замисли — … по-нормални изследователи — хора, работещи за нас в тази сграда. Наричат се „калвинисти“, но не защото имат нещо общо с религиозната секта, а от уважение към Кал Тауър, който умря от сърдечен удар в новия си магазин преди девет години. Освен ако това не е шега.
— Егати лошата шега, ако е така — изсумтя Моузес Карвър.
— И още две неща… от нас. От Нанси, от мен, от татко и от един човек, който е починал. Ще останеш ли още малко?
Въпреки че времето го притискаше, Роланд постъпи тъй, както те искаха. За пръв път след смъртта на Джейк бе обзет от силно чувство, различно от скръбта.
Любопитство.
ЕДИНАЙСЕТ
— Първо, новините от хората в Ню Мексико — рече Мариан, щом Стрелеца седна обратно на мястото си. — Те ви наблюдават от известно време и макар и да не виждаха много добре какво се случваше в Тъндърклап, вярват, че Еди е казал нещо на Джейк Чеймбърс — нещо важно навярно, — малко преди да умре. Най-вероятно докато е лежал на земята и преди да… не знам — вдигна рамене жената.
— Преди да потъне в здрача? — подсказа й Роланд.
— Да — съгласи се Нанси Дипно, — така смятаме. По-точно, те така смятат. Нашият вариант на Разрушителите.
Мариан я изгледа навъсено — явно не обичаше да я прекъсват, — след което отново насочи вниманието си към Стрелеца:
— На нашите хора им е по-лесно да виждат какво се случва в този свят. Ето защо са почти сигурни, че Джейк в крайна сметка е успял да предаде посланието, преди самият той да издъхне. — Дъщерята на Карвър замълча за миг. — Тази жена, с която пътуваш — госпожа Таненбаум76…
— Тасенбаум — поправи я Стрелеца, без да се замисли.
— Тасенбаум — съгласи се Мариан. — Тя без съмнение ти е предала част от онова, което Джейк й е казал, преди да умре, но най-вероятно има и нещо друго. Не казвам, че го е премълчала — по-скоро го е сметнала за маловажно. Ще я накараш ли да си припомни всичко, което й е казал твоят приятел, преди всеки от вас да поеме по своя път?
— Да — обеща Роланд. Разбира се, че щеше да го направи, ала не вярваше, че Джейк би предал съобщението на Еди на нея. Мъжът си даде сметка, че почти не се е сещал за Ко, откакто паркираха колата на Айрийн, но рунтавелкото беше с тях, естествено; най-вероятно сега лежеше в краката й, докато тя го чакаше в малкия парк, обляна от топлите лъчи на юнското слънце.
— Добре — каза тя. — Това е хубаво. Да продължаваме нататък.
Тъмнокожата жена издърпа средното чекмедже на бюрото си и извади оттам подплатен плик и малка дървена кутийка. Сетне подаде плика на Нанси Дипно, а кутийката сложи пред себе си.
— Следващото нещо ще научиш от Нанси — обяви тя. — Бъди кратка, Нанси, защото както се вижда, този мъж гори от нетърпение да си тръгне.
— Давай! — тропна с бастун Моузес Карвър.
Девойката погледна първо към него, после към Роланд… или по-скоро някъде около Роланд. Руменината се завръщаше на лицето й и тя изглеждаше смутена.
— Стивън Кинг — започна тя, прочисти гърлото си и го каза отново. Явно не знаеше как да продължи. Страните й почервеняха.
— Поеми си дълбоко въздух — посъветва я Стрелеца — и го задръж.
Тя направи каквото й каза.
— Сега го издишай.
Девойката направи и това.
— Кажи ми сега това, което имаш да ми казваш, Нанси, племеннице на Арон.
— Стивън Кинг е написал към четирийсет книги — започна тя и въпреки че страните й бяха зачервени (Роланд предполагаше, че скоро ще разбере на какво се дължеше вълнението й), гласът й вече бе по-спокоен. — Голяма част от тях, включително и първите му произведения, са свързани с Тъмната кула по един или друг начин. Сякаш още от самото начало е мислел за нея.
— Според мен думите ти са верни — рече Роланд и стисна ръцете й. — Благодаря ти.
Това сякаш я успокои още повече.