И… като стана дума за книги…
На масичката му за кафе лежи книгата, която пристигна с „Федерал Експрес“ от бангорския му офис тази сутрин. „Пълно събрание на поетическите съчинения на Робърт Браунинг“. Естествено, тухлата съдържа „Чайлд Роланд Кулата достигна“, епическата поема, залегнала в основата на дългата (и изнурителна) сага на Кинг за Тъмната кула. Внезапно го осенява една идея и той едва се сдържа да не избухне в смях. Сякаш прочел мислите и чувствата му (напълно възможно; писателят винаги е подозирал, че кучетата са дошли при нас от великата знам-точно-как-се-чувстваш страна Емпатика80), Марлоу се ухилва още по-широко.
— Има само едно място за тази поема, старче — заявява Кинг и хвърля книгата обратно на масичката за кафе. Дебелата тухла тежко тупва върху полираната повърхност. — Знам точно къде й е мястото — мърмори си писателят, докато се разполага по-удобно в стола си и затваря очи. „Само ще поседя така минута-две“ — мисли си той, ала прекрасно знае, че се заблуждава и че ще заспи почти веднага. Така и става.
Четвърта част
Бялата шир на Емпатика
Дондейл
Първа глава
Нещото под замъка
ЕДНО
Успяха да намерят доста големичка кухня с прилежащ склад на приземното ниво на експериментална станция „Дъга 16“, недалеч от лечебницата. Преди това обаче откриха нещо друго — кабинета на сай Ричард П. Сейър, който едно време беше нещо като изпълнителен директор на Пурпурния крал, а сега вече се намираше на полянката в края на пътя, благодарение на светкавично бързата дясна ръка на Сузана Дийн. Върху бюрото на Сейър имаше четири папки, които се оказаха изумително пълните досиета на Роланд, Еди, Сузана и Джейк. Тъмнокожата жена побърза да ги изхвърли в машината за унищожаване на документи — снимките на Джейк и Еди й причиняваха нетърпима болка. По-добре да останеше със спомените си.
На стената висяха две маслени картини — покрити със стъкло и снабдени с масивни дървени рамки. Едната показваше силно и красиво момче. Беше босо, носеше дънки и имаше рошава коса и кобур под мишницата си. Изглеждаше на възрастта на Джейк. Картината излъчваше някаква нездрава, отблъскваща чувственост — Сузана си каза, че художникът, сай Сейър или и двамата навярно принадлежаха към хората от Лавандуловия хълм81, както често наричаха хомосексуалистите във Вилидж. Косата на момчето беше черна, очите му бяха сини, а устните — аленочервени. На единия му хълбок имаше синкав белег, а на лявата му пета се виждаше рожденото му петно, чийто цвят бе същият като на устните му. Пред него лежеше снежнобял жребец с окървавени зъби — момчето бе стъпило с левия си крак върху шията на коня, а лицето му бе изкривено в тържествуваща усмивка.
— Това е Ламрей, конят на Артур Елд — обясни Роланд. — Образът му е изрисуван на бойните флагове на Гилеад и представлява сигул на целия Вътрешен свят.
— Значи според тази картина Пурпурният крал побеждава? — попита Сузана. — Или ако не той, то Мордред, неговият син?
Стрелеца повдигна вежди.
— Благодарение на Джон Фарсън хората на Пурпурния крал победиха във Вътрешния свят преди доста време — рече той. Сетне се усмихна. Лицето му внезапно придоби лъчезарен вид, толкова различен от обичайното му изражение, че тъмнокожата жена усети как главата й се замайва. — Ала си мисля, че ние спечелихме единствената битка, която има значение. Това, което е показано на тази картина, не е нищо повече от нечия измишльотина. — След тези думи той стовари юмрука си върху стъклото на рамката с изненадваща свирепост и изтръгна картината, раздирайки я по средата Ала преди да я накъса на парчета, както очевидно възнамеряваше, жената го спря и посочи към долния й край. Там, изписано с малки, ала изящни букви, се виждаше името на художника: Патрик Данвил.
Другата картина изобразяваше Тъмната кула — огромен черен цилиндър, устремен нагоре към небето. Тя се издигаше в далечния край на Кан’-Ка Но Рей, полето с розите, В сънищата им Кулата изглеждаше по-висока и от най-високия небостъргач в Ню Йорк (което означаваше Емпайър Стейт Билдинг за Сузана). На картината обаче височината й едва ли надхвърляше сто и осемдесет метра; въпреки това приказното й величие не изглеждаше накърнено. Тесните прозорци се издигаха във възходяща спирала по фасадата й също като в сънищата им. На върха й имаше еркерен прозорец с множество разноцветни стъкла, всяко от които отговаряше на някоя от магическите сфери. Най-вътрешната концентрична окръжност беше розова като кристалното кълбо, оставено за съхранение у една вещица на име Рия, а в центъра се виждаше мъртвешкият абанос на Черната тринайсетица.
81
„Хората от Лавандуловия хълм“ — класическа британска комедия от 1952 г, с участието на сър Алек Гинес. „Лавандулов хълм“ впоследствие се превръща в название на летните лагери за деца на хомосексуални (включително лесбийки и гейове), бисексуални и транссексуални родители. — Б. пр.