— Започнах диренето й сам, но това не значи, че сам ще я достигна — рече мъжът. Безногата жена се бе разположила в един стол на колелца и се движеше чевръсто из помещението. Роланд я вдигна и я сложи на десния си хълбок, който вече не го болеше. — Ти и Ко ще бъдете с мен, когато изкача стълбите, ще бъдете с мен, когато се разправя с този червен таласъм, и ще бъдете с мен, когато вляза в стаята на върха.
Тези думи прозвучаха като лъжа на Сузана, ала тя реши да си замълчи. Всъщност прозвучаха като лъжа и на двама им.
ДВЕ
Запасиха се с консервирани храни, един тиган, две тенджери, две чинии и два комплекта прибори, които замъкнаха до хотел „Федик“. Роланд изнамери някакво фенерче, чиято бледа светлина свидетелстваше за почти изтощените му батерии, кухненски нож и удобна малка брадвичка с гумена дръжка. Сузана откри две мрежести торби, в които сложиха малко пресни припаси, както и три кутии с някаква желеподобна субстанция, наредени на най-високата полица в склада до лечебницата.
— Това е „Стърно“82 обясни тя на Стрелеца, когато видя въпросителния му поглед. — Добро е. Можем да го запалим. Гори бавно и създава син пламък с достатъчно висока температура, че да можеш да готвиш на него.
— Мислех си, че ще запалим огън зад хотела — каза мъжът. — Мога да се справя прекрасно и без тази миризлива гадост — добави презрително.
— Сигурна съм, че можеш — кимна тъмнокожата жена. — Обаче си казах, че може и да ни свърши работа.
— Как?
— Не знам, но… — Вдигна рамене.
До вратата към улицата имаше нещо като килерче, пълно с всевъзможни вехтории. На Сузана й бе втръснало от Когана и искаше час по-скоро да се махат оттук, ала Роланд реши да хвърли едно око. Той не обърна никакво внимание на кофите и метлите — насочи се към купчината върви и ремъци, издигаща се в ъгъла. От дъските, върху които лежаха, Сузана заключи, че най-вероятно са били използвани за сглобяване на временни скелета. Също така й бе пределно ясно за какво искаше да ги използва Роланд и сърцето й се сви. Нещата се връщаха към началото си.
— Мислех си, че дундуркането на гръб е останало в историята — рязко изрече тя, а в гласа й ясно се усещаше присъствието на Дета Уокър.
— Според мен няма друг начин — рече Стрелеца. — Да се благодарим, че хълбокът ми е добре и мога да те нося.
— И този подземен проход е единственият изход? — попита тя. — Сигурен ли си?
— Не е изключено да има и път през замъка… — започна нейният дин, ала жената поклати глава.
— Не забравяй, че бях горе с Мия — изтъкна спътницата му. — Пропастта от далечната страна на Дискордия е дълбока сто и петдесет метра, ако не и повече. Дори и в миналото да е имало стълби, вече ги няма.
— Значи подземният проход е единствената ни възможност — заключи Роланд. — Може и да открием нещо подходящо за теб, когато минем от другата страна. В някой град или селце.
Ала Сузана отново поклати глава.
— Мисля, че тук цивилизацията свършва, Роланд. И трябва да се навлечем колкото се може по-дебело, защото се задава адски студ.
Но за разлика от хранителните припаси, нещата, които биха могли да им свършат някаква работа срещу студа, бяха в доста ограничени количества. На никого не му е дошло наум да пакетира няколко дебели пуловера и подплатени якета във вакуумирани кутии. Единственото, което успяха да открият, бяха няколко одеяла, ала безмилостният ход на времето ги бе направил тънки и трошливи — с две думи, почти безполезни.
— Да ги натикам в бръмбарски гъз — въздъхва уморено Сузана. — Хайде да се махаме по-бързо оттук.
— Точно това и ще направим — успокоява я нейният дин.
ТРИ
Сузана е в Сентрал Парк и е толкова студено, че вижда дъха си. Небето над главата й е бяло — типично зимно небе. Тъкмо разглежда бялата мечка (която се търкаля по скалистото си островче, очевидно наслаждавайки се на мразовитото време), когато някаква ръка я прегръща през кръста, а до ледената й буза се докосват топли устни. Тя се обръща и вижда Еди и Джейк, които стоят до нея. На лицата им греят усмивки, а на главите им се мъдрят еднакви червени шапки. Единствената разлика е в надписите — на тази на Еди пише „ВЕСЕЛА“, а на тази на Джейк — „КОЛЕДА“. Сузана отваря уста, за да им каже: „Не можете да сте тук, момчета, вие сте мъртви“, ала в следващия миг осъзнава с неизмеримо облекчение, че всичко е било само сън. И как да не е? Няма никакви говорещи зверчета, наречени рунтавелковци, нито пък тахийни с тела на хора и глави па животни, да не говорим за места с имена като Федик или замъкът „Дискордия“.
82
Популярна марка желиран горивен материал, състоящ се от денатуриран спирт, вода и тел. — Б. пр.