И така беше — поне за известно време. Осемдесет крачки по-нататък тунелът се разшири до голям сводест проход, от чийто таван висяха искрящи бели сфери. На стената се виждаха четири линии, надраскани с тебешир, които вече бяха започнали да избледняват поради влагата, процеждаща се между плочките. Това бе последното послание от освободените Разрушители:
Починаха си малко и похапнаха стафиди, които загребваха направо с шепи от вакуумираната кутия. Дори Ко излапа няколко, макар да си личеше, че ги гълта някак си по навик. Когато заситиха глада си, Роланд прибра кутията в кожената чанта и се обърна към спътницата си.
— Готова ли си да продължиш? — попита той.
— Да — кимна Сузана. — И то веднага, преди да изгубя… Боже Господи, Роланд, какво беше това?
Някъде зад тях — най-вероятно от някой от проходите, пресичащи звездообразната ротонда с продънения таван — отекна отвратителен примлясващ звук. Стрелеца имаше чувството, че някакъв великан с пълни с вода ботуши току-що е направил една-единствена стъпка.
— Не зная — отвърна той.
Безногата жена се вгледа съсредоточено в мрака, но можа да различи единствено сенки. Някои от тях се движеха, ала това най-вероятно се дължеше на потрепването на част от лампите.
Навярно.
— Знаеш ли — започна тя, — май няма да е зле да си ометем крушите оттук възможно най-бързо.
— Мисля, че си права — съгласи се Стрелеца, като застана на едно коляно, подпирайки се с върховете на пръстите си на земята — подобно на спринтьор, очакващ стартовия сигнал. Когато Сузана се напъха отново в хамута, той се изправи и пое в указаната от стрелката посока с бързи и енергични крачки.
ДЕВЕТ
След петнайсетина минути се натъкнаха на скелет с останки на военна униформа. Черепът му бе покрит с оскъдни рехави кичури, а ухилената му физиономия сякаш ги приветстваше в подземния свят. На пода до него се виждаше пръстен, който най-вероятно бе паднал от разложената дясна ръка на трупа. Сузана попита Роланд дали може да го разгледа по-внимателно, при което Стрелеца го вдигна и й го подаде. Жената го повъртя в ръцете си, колкото да се убеди в правотата на предположението си, след което го захвърли настрана. Той звънна и се изгуби в тъмнината. Когато ехото заглъхна, капещата вода и тодашните камбанки останаха единствените звуци, нарушаващи безмълвието на тази подземна гробница.
— Точно както си мислех — рече Сузана.
— Тоест? — повдигна вежди нейният дин.
— Този човек е бил Лос84. Баща ми имаше същия проклет пръстен.
— Лос ли? — намръщи се Роланд. — Не разбирам.
— Това е вид братство — нещо като голям ка-тет. Но какво, по дяволите, ще прави тук един Лос? Ако беше Кивотник85, разбирам, но Лос… — Тя се засмя малко пресилено.
Висящите над главите им глобуси бяха пълни с някакъв светещ газ, който пулсираше ритмично, макар и не съвсем равномерно. Тъмнокожата жена се загледа съсредоточено в тях и не след дълго разгада тайната им. Когато Роланд вървеше бързо, светлината им потрепваше в унисон с движенията му, а щом забавеше ход (без да спира — умереното темпо му бе достатъчно, за да възстанови силите си), светещият газ също се успокояваше. Не й се вярваше лампите да реагират на неговата (или нейната) сърдечна дейност, ала фактът си беше факт. (Ако Сузана знаеше термина „биоритъм“, навярно щеше да се вкопчи в него като в спасителна сламка.) Петдесетина метра по-напред главната улица бе потънала в мрак, но с приближаването им лампите постепенно светваха една по една. Тук бе доста по-светло в сравнение със сводестия портал, обозначаващ началото на някогашната улица, и жената предположи, че тукашните лампи са захранвани от друг, по-мощен източник на енергия. Изведнъж забеляза, че една от тях е тъмна, независимо от обстоятелството, че глобусите от двете й страни светеха. Когато минаха под нея обаче, безногата жена видя, че лампата не е съвсем мъртва — дълбоко в сърцевината й блещукаше едва доловимо сияние, потрепващо в унисон с ритъма на телата и мозъците им. Стотина метра по-нататък се натъкнаха на друг изгорял глобус, сетне на още един, а след още известно време — на две съседни лампи, потънали в мрак.
— Както гледам, май съвсем скоро ще останем на тъмно — навъсено изрече Сузана.
— Зная — отвърна Роланд.
84
Братски орден, основан през 1868 в Ню Йорк, чиято благотворителна дейност е насочена към подпомагане на здравеопазването, колежите и ветераните. Членовете й наброяват над милион и триста хиляди. — Б. пр.
85
Кивотниците или кивотните масони (shrine masons) принадлежат към древноарабския орден на благородниците на мистичния кивот за Северна Америка, носят фесове и се занимават с благотворителност. — Б. пр.