— Ти как мислиш? — попита Роланд.
— Вероятно не, ала нямам нищо против да опитам една и сама да разбера. — Тя замлъкна за момент. — Според теб с какво се хранят?
Стрелеца поклати глава. Тук пътеката лъкатушеше през фантастична вкаменена градина от остри като игли скални образувания. По-нататък стотина или повече черни, подобни на врани птици кръжаха над плоското плато или стояха кацнали на ръба му. Вперили светещите си очички в Роланд и Сузана, те ги наблюдаваха изпитателно като група съдебни заседатели.
— Може би трябва да заобиколим — предложи безногата жена. — Дали ще успеем?
— Изгубим ли пътеката, може да не я намерим отново — рече нейният дин.
— Това са глупости! Ко ще.
— Сузана, не искам да чуя нито дума повече! — сопна й се Стрелеца с такъв разгневен тон, какъвто тя не бе чувала никога преди. Гневът не беше нещо необичайно за Роланд, ала сега в тона му се долавяше някаква злоба, която едновременно я притесни и изплаши.
Следващия половин час двамата не продумаха — Роланд теглеше луксозното такси на Хо Фат, а Сузана се возеше. После тясната пътечка (тя вече я наричаше „Бедлендс Авеню“) се насочи нагоре и безногата жена скочи от количката и запълзя по земята. За подобни изпълнения бе разкъсала неговата тениска със стародавните дни на две и я бе увила около дланите си. Платът я предпазваше от острите камъни и стопляше пръстите й (макар и мъничко).
Роланд погледна към нея, след което отново се обърна към пътеката. Беше нацупен и Сузана си каза, че спътникът й със сигурност не знаеше как изглежда отстрани — като тригодишно хлапе, на което не му дават да ходи на плаж. Тя обаче за нищо на света нямаше да му каже. Навярно по-късно, когато можеха да погледнат на този кошмар от дистанцията на времето и да се засмеят. Когато вече не можеха да си спомнят какво й бе толкова ужасното на нощта с температура пет градуса, в която лежиш буден и трепериш на студената земя, докато наблюдаваш как някоя падаща звезда прорязва черното небе и си мислиш: „Само един пуловер, ето какво ми трябва. Само един пуловер и ще бъда щастлива като току-що нахранен папагал.“ И си мислиш дали кожата на Ко би стигнала за долни гащи за всеки от тях и дали като го убият, всъщност няма да направят услуга на бедното зверче; и без друго то беше толкова тъжно след смъртта на Джейк.
— Сузана — рече Роланд, — бях груб с теб и те моля за извинение.
— Няма нужда — отвърна тя.
— Напротив. Имаме си достатъчно проблеми, за да си създаваме допълнителни.
Тя мълчеше. Погледът й беше вперен в мъжа до нея, който пък от своя страна се взираше в югоизточна посока, към кръжащите там птици.
— Тези врани — промълви той.
Тъмнокожата жена продължаваше да мълчи.
— Когато бях дете, понякога ги наричахме черните птици на Ган. Разказвал съм на теб и на Еди как поръсихме трохи, след като обесиха готвача, нали?
— Да.
— Онези птици бяха същите като тези — наричаха ги крепостни врани или нещо подобно. Никога не са им казвали кралски врани, защото се хранят с мърша. Нали ме попита какво ядат… Вероятно си намират по нещичко в дворовете и улиците на замъка му, след като го е изоставил.
— Le Casse Roi Russe или Roi Rouge87, или както там му казваш.
— Да — кимна мъжът. — Не съм съвсем сигурен, но…
Стрелеца не завърши, ала и нямаше нужда. Сузана продължи да наблюдава птиците и й се стори, че идват и отлитат в югоизточна посока. Навярно птиците означаваха, че все пак бележеха някакъв напредък. Това не беше много, но се оказа напълно достатъчно, за да повдигне духа й през остатъка от деня и да й вдъхне кураж да посрещне смело поредната мразовита нощ.
ШЕСТ
На следващата сутрин, докато ядяха студената си закуска в поредния бивак, без да запалят огън (Роланд бе обещал, че следващата нощ щяха да използват малко „Стърно“ и да си приготвят храна, която поне да е топла), Сузана попита дали може да разгледа часовника, подарен на спътника й от корпорация „Тет“. Стрелеца веднага й го подаде. Жената се вгледа в трите сигула, изобразени на капачето, неспособна да отдели взор от Кулата с възходящата й спирала от прозорчета; сетне го отвори и надзърна вътре.
87
Първото словосъчетание всъщност означава „Замъкът на руския цар“, а второто — „на червения крал“ (фр.). — Б. пр.