— Да — промълви Сузана. — Благодаря ти, Роланд.
Тя го прегърна и в същия момент погледът й се спря на червения замък. На бледата светлина от настъпващия ден можеше да види, че камъните, от които бяха изградени стените му, макар и потъмнели с течение на годините, някога бяха имали цвета на току-що пролята кръв. Това пробуди спомена за съвещанието, което бе провела с Мия на върха на замъка Дискордия — както и за пурпурната светлина, пулсираща в далечината. Там, където се намираха сега.
„Ела при мен, ако изобщо имаш намерение да поговорим, Сузана от Ню Йорк! — беше й казала ничията дъщеря. — Идвай веднага при мен, защото Кралят може да те омае дори и от голямо разстояние.“
Именно за това пулсиращо червено сияние бе говорила Мия, но…
— Изчезнало е! — извика тъмнокожата жена на Роланд. — Алената светлина от замъка — Ковачницата на Краля, както я нарече! Няма я! Дори веднъж не сме я зърнали, откакто сме тук!
— Така е — кимна нейният дин и този път усмивката му беше по-топла. — Мисля, че е изчезнала тогава, когато прекратихме работата на Разрушителите. Ковачницата на Краля вече не съществува, Сузана! И то завинаги, ако такава е волята на боговете. И заслугата за това е наша, макар че платихме жестока цена.
Този следобед достигнаха до Le Casse Roi Russe, който — както се оказа в крайна сметка — изобщо не беше обезлюден.
Трета глава
Замъкът на Пурпурния крал
ЕДНО
Оставаше им повече от километър до замъка, когато зърнаха плакатите и вимпелите по стените на сградите. Те се състояха от червени, бели и сини ленти и напомниха на Сузана за знамената от парадите по случай Деня на загиналите във войните и Четвърти юли. Сега обаче на фасадите на тези схлупени къщурки и отдавна затворените, изпразнени до шушка магазинчета подобна украса изглеждаше като руж по бузите на разложен труп.
Лицата от плакатите също й бяха познати. Ричард Никсън и Хенри Кабът Лодж89, показващи знака на победата, с ослепителни усмивки на продавачи на коли на лицата си, а под снимката им пишеше „НИКСЪН / ЛОДЖ, ЗАЩОТО РАБОТАТА НЕ Е СВЪРШЕНА“. Джон Кенеди и Линдън Джонсън стояха един до друг, прегърнати през рамо, вдигнали свободните си ръце, а под краката им се четеше дръзкото заявление „СТОИМ НА РЪБА НА ЕДНА НОВА ГРАНИЦА90“.
— Имаш ли представа кой е спечелил? — попита Роланд. Сузана, която седеше в луксозното такси на Хо Фат и попиваше с очи всичко наоколо (и си мечтаеше за пуловер; дори и лека жилетка би й свършила чудесна работа, за Бога), каза:
— О, да. Кенеди, естествено.
— Той ли стана ваш дин?
— Дин на целите Съединени щати. А когато го застреляха, Джонсън пое работата му.
— Застреляха? — Стрелеца бе заинтригуван. — Истина ли казваш?
— Да. Беше убит от засада от един страхливец на име Осуалд.
— Съединените щати ли бяха най-могъщата държава в твоя свят?
— Ами, когато ме сграбчи за яката и ме издърпа в Средния свят, Русия беше най-големият ни съперник, но по принцип да.
— И хората от твоята страна избират сами своя дин, така ли? — продължаваше да разпитва Роланд. — Той не наследява трона по бащинство?
— Да — отвърна Сузана с известна загриженост. Почти очакваше Стрелеца да направи на пух и прах демократичната система. Или да й се присмее.
Ала вместо това той я изненада, като каза следното:
— Ако ми позволиш да цитирам Блейн Моно, това звучи доста добре.
— Направи ми услуга, Роланд, и не го цитирай. Нито сега, Нито когато и да било. Разбрахме ли се?
— Както кажеш — рече спътникът й, след което продължи без никаква пауза (ала с доста по-тих глас): — Дръж револвера ми в готовност, ако ти е угодно.
89
Американски политик (1902–1985), участвал в президентската надпревара през 1960 г, като кандидат за вицепрезидент на Никсън. — Б. пр.
90
Емблематичен за Кенеди лозунг, особено като се имат предвид честите му изказвания по време на кампанията му от рода на „Новата граница е тук, независимо дали я искаме или не.“ — Б. пр.