— Угодно ми е — отвърна също толкова тихо. Думите й прозвучаха като „уодномие“, защото тя почти не помръдна устни. Усещаше, че от сградите в тази част на Кралския друм (предимно дюкянчета и странноприемници, които сякаш бяха излезли от филмов декор за средновековно селище), ги наблюдават. Не знаеше дали става въпрос за хора, роботи или телевизионни камери, но го почувства още преди Роланд да потвърди страховете й. Трябваше само да погледне към Ко — главата на рунтавелкото се полюшваше напред-назад като махалото на часовника на дядо й, — за да разбере, че и той го усеща.
— А този Кенеди беше ли добър дин? — попита Стрелеца с обичайния си тон. Думите му увиснаха в тишината. Сузана внезапно осъзна нещо изключително приятно: за пръв път, откакто бяха напуснали Федик, не й беше студено, въпреки че се намираха съвсем близо до реката и въздухът бе влажен и вледеняващ. Бе съсредоточена до такава степен върху света около нея, че беше престанала да обръща внимание на студа. Поне засега.
— Ами, не всички смятаха така — вземи например този, който го застреля, — но според мен беше добър дин — рече. — Преди още да го изберат, казваше на хората, че има намерение да промени нещата. Вероятно по-малко от половината избиратели са повярвали в искреността му, защото повечето политици лъжат по същата причина, поради която маймуната се люлее на опашката си — защото го може. Веднага след като го избраха обаче, той започна да върши нещата, които беше обещал. Когато възникна голям проблем около едно място, наречено Куба91, той действа толкова храбро, че… добре де, да кажем, че за теб би било удоволствие да яздиш редом с него. Когато всички разбраха колко сериозни са били намеренията му, шибаните копелета наеха тази откачалка, която го застреля.
— Оз-уалт.
Тя кимна, без да го поправя, мислейки си, че всъщност нямаше какво да поправя. Оз-уалт. Оз. Всичко се бе завъртяло, нали?
— И този Джонсън е поел властта, когато Кенеди е загинал?
— Да.
— Как се справи той?
— Когато ме отмъкна, беше малко рано да кажа, но имам чувството, че беше стар и опитен играч. „Стар хитрец“, обичахме да казваме. Разбираш ли?
— Напълно — кимна нейният дин, след което добави: — Мисля, че пристигнахме, Сузана. — С тези думи той спря луксозното такси на Хо Фат и се загледа в Le Casse Roi Russe, стиснал ръкохватките на количката.
ДВЕ
Тук Кралският друм свършваше, преливайки в широк, застлан с калдъръм преден двор, който без съмнение навремето бе охраняван толкова старателно от стражите на Пурпурния крал, както гвардията на кралица Елизабет пазеше Бъкингамския дворец. Върху паважа бе нарисувано алено око, което почти не беше избледняло с течение на времето. То не се различаваше особено добре от земята, ала Сузана предполагаше, че от горните етажи на замъка изглежда съвсем другояче, доминирайки над всичко останало в североизточна посока.
„Сигурно тая проклета гадост е нарисувана във всички други точки на компаса“ — помисли си тъмнокожата жена.
Над този външен двор, опънато между две опустели стражеви кули, се виждаше знаме, на което пишеше (с червени, бели и сини букви) следното:
Замъкът отвъд вътрешния двор (и реката, която изпълняваше ролята на крепостен ров) всъщност бе изграден от тъмночервени каменни блокове, които с годините бяха придобили почти черен цвят. Кулите се удебеляваха по такъв начин в горната си част, сякаш отричаха законите на гравитацията; ако човек ги наблюдаваше по-дълго време, очите го заболяваха. Самият замък имаше строг вид и бе лишен от каквито и да е орнаменти, с изключение на окото, гравирано над арката на главния му вход. Две от мостчетата, свързващи отделните кули, бяха рухнали, обсипвайки вътрешния двор с множество каменни отломки, но шест други си стояха непокътнати, пресичайки се на различни нива по начин, който накара Сузана да си мисли за входовете и изходите на някоя пътна детелина. Също както и при къщите, вратите и прозорците бяха необичайно тесни. Дебели черни врани бяха накацали по первазите и мостчетата, взирайки се в пътешествениците с блестящите си очички.
Сузана се смъкна на земята, готова всеки миг да извади револвера на Роланд, който бе затъкнат в колана й, и пропълзя до своя дин, който се взираше в голямата порта от тяхната страна на рова. Тя бе отворена и зад нея се виждаше изгърбен каменен мост, простиращ се над реката, широка най-малко дванайсетина метра. Тъмните й води отделяха неприятна миризма и там, където се завихряха около назъбените черни скали, пяната бе жълтеникава вместо бяла.
91
През 1962 г., когато разбира, че Съветският съюз тайно строи в Куба бази за нападение с ядрено оръжие, Кенеди решава да действа с твърда ръка и налага карантина над Куба, отправяйки ултиматум към руснаците да изтеглят ракетите си. Този момент бележи повратна точка в съветско-американските отношения, понеже и двете страни осъзнават необходимостта да отслабят напрежението, което би могло да доведе до пряк военен конфликт. — Б. пр.