Сузана се опита да остане невъзмутима при тези думи, ала не можа. Болеше.
Както и преди Фиймало и Фумало се бяха обърнали към Файмало, докато говореше. Сега отново се завъртяха към Роланд и Сузана.
— Искреността е най-добрата политика — изрече почтително Фиймало. — Сервантес.
— Лъжците просперират — отвърна му Фумало с цинична усмивка. — Анонимен източник.
— Имаше времена, когато Изгубения ни караше да се разделяме на петима или дори седмина, и то не заради нещо друго, а защото знаеше, че боли — сподели десният двойник на Стивън Кинг. — Нямаше как да избягаме от замъка, защото го бе обградил със смъртоносни заграждения.
— Мислехме си, че ще ни убие, преди да си тръгне — каза Фумало без следа от предишния си цинизъм. На лицето му бе изписано вглъбеното и замислено изражение на човек, който си припомня бедствие, от което се е измъкнал на косъм.
Фиймало:
— Той наистина уби страшно много хора. Обезглави министър-председателя.
Фумало:
— Който страдаше от сифилис в напреднал стадий и изобщо не разбра какво се случва с него. Едно прасе в кланицата има по-голяма представа за това, което ще му се случи.
Фиймало:
— Накара целия кухненския персонал и всички прислужнички да се строят пред него…
Фумало:
— А те му бяха предани до смърт — всички, без изключение…
Фиймало:
— И ги накара да изгълтат отровата, която им даде. Можеше да ги убие и докато спят, ако толкова искаше смъртта им…
Фумало:
— Ала явно това не му е било достатъчно.
Фиймало:
— Отрова за плъхове. Те се давеха с големите кафяви парчета и умираха в гърчове пред него, докато той седеше на трона си…
Фумало:
— Който е направен от черепи, ако не знаете…
Фиймало:
— Просто си седеше там, подпрял лакът на коляното си и брадичка на юмрука си — като човек, потънал дълбоко в мислите си, който се мъчи да открие квадратурата на кръга или най-голямото просто число93 — и ги гледаше как се гърчат и повръщат на пода в Залата за аудиенции.
Фумало (с нескрито задоволство, от което на Сузана й се повдигна):
— Някои от тях умряха, докато молеха за вода. Явно Изгубения им беше дал отрова, от която човек доста ожаднява, хе-хе. А ние си мислехме, че сме следващите!
В този момент десният двойник на Стивън Кинг най-накрая се поддаде ако не на гнева, то поне на честолюбието си:
— Ако обичаш, ще ме оставиш ли аз да разкажа това, за да могат нашите гости най-накрая да решат дали да продължат по пътя си, или да се върнат обратно?
— Глей кви сме шефове само! — изсумтя Фумало и млъкна. Над тях крепостните врани се размърдаха, без да ги изпускат от поглед. „Най-вероятно очакват да падне голямо угощение от онези, които останат на този мост“, помисли си Сузана.
— Той имаше шест от запазените магьоснически сфери — каза Фиймало. — И още докато бяхте в Кала Брин Стърджис, Изгубения съзря нещо в тях, което го накара окончателно да полудее. Не знаем със сигурност какво беше то, защото на нас не ни бе позволено да надзърнем, — ала предполагаме, че е ставало въпрос за успеха ви не само в Кала, но и за по-нататъшната ви победа — тази в „Алгул Сиенто“. Ако наистина е било така, лесно можете да си представите как плановете му да срине Кулата, като разруши Лъчите, са станали на пух и прах.
— Разбира се, че е било така — рече тихо Файмало и двамата стивънкинговци на моста веднага се завъртяха към него. — Просто няма как другояче да е станало. Това, което го е накарало да обезумее, са двата взаимноотричащи се импулса — да срине Кулата и да се добере дотам преди теб, Роланд… за да се изкачи до върха й и да я унищожи… или да я управлява. Не съм сигурен дали изобщо се е опитал да я разбере някога — единственото, което иска, е да те изпревари и да отмъкне под носа ти това, към което се стремиш. Тези неща винаги са го интересували.
— Без съмнение би ти доставило удоволствие да разбереш, че той бълнуваше и проклинаше името ти в седмиците преди да строши безценните си играчки — каза Фиймало. — Как започна да се страхува от теб, доколкото може да се страхува.
— Не и на него — възрази Фумало. — Никакво удоволствие няма да изпита този тук. Той побеждава с не по-голяма охота, отколкото губи.