— Когато Червеният крал видя, че „Алгул Сиенто“ ще падне пред вас, той разбра, че останалите Лъчи ще се възстановят — рече Файмало. — И нещо повече! Че впоследствие двата оцелели Лъча отново ще създадат другите Лъчи, изграждайки ги километър по километър и колело по колело. А ако това се случи, значи и…
Стрелеца кимна. В очите му Сузана видя съвършено ново изражение — на приятна изненада. „Може би все пак знае как да побеждава“ — помисли си тя.
— Значи и онова, което се е променило, може да се върне в предишното си състояние — завърши Роланд. — Може би това се отнася за Средния свят и Вътрешния свят. — Той направи кратка пауза. — Или дори за Гилеад. Светлината. Бялото.
— Никакво „може би“ — каза Файмало. — Ка е колело и ако колелото не се счупи, то ще се върти вечно. Освен ако Пурпурният крал не стане или Властелин на Кулата, или неин Върховен Екзекутор, всичко ще се върне в прежното си състояние.
— Лудост — каза Фумало. — И то разрушителна лудост. Ала, разбира се, Големия Червен винаги е бил безумната страна на Ган. — Той се усмихна самодоволно на Сузана и подхвърли: — Ето това са фройдистки разсъждения на тема суперего, Черна птицо.
— И след като сферите бяха разрушени и дойде краят на кланетата… — опита се да продължи Фиймало.
— Ето това искаме да разберете — прекъсна го левият двойник на Стивън Кинг. — Освен ако главите ви не са прекалено дебели, за да зацепят за кво става дума.
— И след като приключи с всичко това, той се самоуби — обади се Файмало и двамата му двойници мигом се обърнаха към него, сякаш не можеха да постъпят другояче.
— С лъжица ли го направи? — попита Роланд. — Защото така твърдеше пророчеството, с което аз и приятелите ми израснахме. Помня, че бяха някакви безсмислени стихове.
— Точно така — рече Файмало. — Мислех си, че е прерязал гърлото си с нея, защото ръбът на вдлъбнатата й част беше заострен (също като на някои чинии, ако ме разбирате — ка е като колело и винаги идва там, откъдето е започнала), но се оказа, че всъщност я е глътнал. Глътнал я е, можете ли да си представите? Огромно количество кръв се изля от устата му. Порой от кръв! Сетне той възседна най-големия си сив кон — нарича го Ние заради страната на сънищата — и го пришпори на югоизток към бялата шир на Емпатика само с една малка торбичка, закачена на седлото му! — Той се усмихна. — Тук имаше изобилни запаси от храна, ала той нямаше нужда от тях, нали разбирате? Изгубения вече не се храни.
— Почакай малко — намеси се Сузана, като вдигна ръце под формата на буквата „Т“ (бе заимствала този жест от Еди, макар че не си даваше сметка за това). — Ако е глътнал заострена лъжица и се е изпонарязал целия отвътре, да не говорим, че се е задушил…
— Май на Черната птица започна да й просветва! — възкликна Фумало и размаха ръце към небето.
— … тогава как изобщо може да прави каквото и да е?
— Изгубения не може да умре — рече Фиймало с безизразен глас, сякаш обясняваше нещо, очевидно и за тригодишно дете. — А вие…
— Нещастни мухлъовци такива… — успя да вмъкне злобничко съседът му отляво.
— … не можете да убиете човек, който вече е умрял — завърши Файмало. — Някога твоите револвери можеха да го усмъртят веднъж завинаги, Роланд…
Стрелеца отново кимна.
— Предавани от баща на син, с цеви, изработени от стоманата на великия меч на Артур Елд — Екскалибур. Да, това също бе част от пророчеството. Той със сигурност го е знаел.
— … но сега е неуязвим за тях. Изгубения вече е отвъд силите им. Той е немъртвец.
— Имаме основания да смятаме, че е затворен на един от балконите на Кулата — каза Роланд. — Немъртвец или не, Пурпурният крал няма как да се изкачи до върха, без някакъв сигул па Елд. След като познава толкова добре пророчествата, би трябвало да знае и това.
Файмало се ухили зловещо.
— Да, но както Хораций е удържал моста94 в една история от света на Сузана, тъй и Изгубения — или Пурпурният крал — в момента държи Кулата. Успял е да се промъкне вътре, ала не може да се изкачи до върха. Това е вярно, но е вярно и друго — докато той държи Тъмната кула, вие не можете да проникнете вътре.
— Май Червеният дъртофелник не е съвсем изкукуригал — отбеляза Фиймало.
— Абе, яко му хлопа льо кратун, мен ако питаш! — добави Фумало и почука с пръст по слепоочието си, след което избухна в смях.
94
Подвигът на младия римски войник Хораций, който с шепа хора удържал мост срещу превъзхождащите ги етруски сили, е разказан от Тит Ливий в неговата история на Рим „Ab Urbi Condita“. — Б. пр.