Другият кош бе пълен с дрехи — най-отгоре се виждаха два дебели вълнени пуловера, един зелен и един червен. Коледни цветове.
— Има още и топло памучно бельо, боти с пухкава подплата и ръкавици — каза Фиймало. — В Емпатика е страшен студ по това време на годината, а на вас ви предстоят месеци път.
— В края на града ви оставихме и една лека алуминиева шейна — добави Файмало. — Можете да я натоварите на количката си, а след като достигнете до заснежените земи, да я използвате по предназначение.
— Сигурно се чудите защо правим всичко това, след като не одобряваме пътуването ви — каза Фиймало. — Истината е, че сме ви благодарни, задето останахме живи…
— Наистина си мислехме, че е свършено с нас — прекъсна го Фумало. — Както би казал Еди, „мачът е ясен“.
От тези думи също я заболя… но не толкова, колкото от вида на храната или дрехите… Как й се искаше да грабне един от тези пухкави пуловери и да го облече! Сигурно щеше да й стигне чак до средата на бедрата.
— Реших да поговоря с вас и да се опитам да ви разубедя — рече Файмало — единственият, който говореше за себе си в първо лице единствено число, отбеляза тъмнокожата жена. — И ако не успея, поне да ви дам провизиите, от които се нуждаете, за да продължите напред.
— Не можете да го убиете! — избухна Фумало. — Не разбираш ли това, дървена главо такава! Най-много да направите някоя прибързана глупост и да паднете в мъртвешките му ръце! Как можеш да си толкова загу…
— Стига! — прекъсна го Файмало с благ тон и левият двойник на Стивън Кинг веднага се усмири. — Той вече е взел решението си.
— Какво ще правите — попита Роланд, — след като ние продължим по пътя си?
Тримата вдигнаха едновременно рамене, след което Файмало — така нареченият „свръхаз“ на уфите — рече:
— Ще чакаме. Ще чакаме да видим дали матрицата на битието ще продължи да съществува или не. Междувременно ще се опитаме да почистим Le Casse и да да върнем предишния му блясък. Може отново да стане красив. С това според мен съвещанието ни приключи. Вземете даровете си заедно с нашите благодарности и най-добри пожелания.
— Дадени неохотно, ала нейсе — процеди Фумало и се усмихна. Усмивката му бе смущаваща и неочаквана.
Сузана беше готова да се втурне към кошовете. Колкото и да бе гладна за прясна храна (за прясно месо), всъщност пуловерите и топлото бельо я изкушаваха най-много. Въпреки че провизиите им вече се топяха (и най-вероятно щяха да се стопят окончателно, преди още да прекосят онова място, което уфите наричаха Емпатика), в луксозното такси на Хо Фат все още се намираха консерви с риба тон, печен боб и телешка яхния с царевица и те бяха сити. Студът обаче беше нетърпим. Той проникваше все по-надълбоко в тялото й, сякаш искаше да сграбчи сърцето й в ледените си пръсти.
Две неща я възпряха. Едното бе осъзнаването, че една-единствена стъпка напред щеше да унищожи и малкото, което бе останало от нейната воля; тя щеше да се юрне към средата на моста, да падне на колене пред този дълбок кош и да започне да рови вътре като хищна домакиня на годишната разпродажба на „Филене“95. След като направеше тази първа стъпка, нищо нямаше да я спре. А да загуби волята си нямаше да е най-лошото; така щеше да изгуби и самоуважението, което Одета Холмс се бе мъчила да си изгради през целия си живот въпреки пречките от страна на саботьора, който се криеше в съзнанието й.
Ала дори това нямаше да е достатъчно, за да я задържи на мястото й. Решаващ се оказа споменът за деня, когато бяха видели враната със зеленото водорасло в клюна. Враната, която правеше Грррааа-грррааа! вместо Гаа-гаа!. Да, онова в човката й беше само дяволска трева, ала не това бе важното — важното беше, че някъде наблизо растеше нещо живо. В този ден Роланд й бе казал да остави говоренето на него, както и още нещо — „преди победата идва изкушението“. Никога не бе предполагала, че най-голямото изкушение в живота й ще бъде един дебел вълнен пуловер, но…
Изведнъж тъмнокожата жена осъзна онова, което Стрелеца навярно бе разбрал ако не веднага, то малко след като тримата двойници на Стивън Кинг се бяха появили пред тях; цялата тази работа сериозно намирисваше. Не знаеше какво точно имаше в тези плетени кошове, ала дълбоко се съмняваше, че е храна и дрехи.