ЧЕТИРИ
Роланд бе настоял да похапнат добре на закуска и протестите й, че студената телешка яхния с царевица прилича на някакъв отвратителен миш-маш на бучки, не доведоха до нищо. Но в два следобед според гъзарския му джобен часовник, когато студените дъждовни капки станаха ледени, тя оцени решението му. Никога досега не беше вършила толкова тежка физическа работа, а денят още не бе приключил. Роланд бе до нея през цялото време и й помагаше въпреки кашлицата. По време на краткия им, но главозамайващо вкусен обяд със сушени еленски бифтеци се бе замислила колко странен и забележителен беше мъжът до нея. След цялото това време и всички премеждия, през които бяха преминали заедно, тя все още не беше виждала задника му например. Дори и сантиметър от него. Бе го виждала да се смее и да плаче, да убива и да танцува, да спи и да кляка зад храстите със смъкнати панталони над онова, което наричаше Дънера на Облекчението. Никога не бе спала с него като жена с мъж, ала си мислеше, че го е виждала във всяка друга ситуация и… не. Дупето му продължаваше да бъде загадка за нея.
— Тази кашлица все повече започва да ми звучи като пневмония — отбеляза тъмнокожата жена малко след началото на дъжда. Сетне се улисаха в онези дейности, които Роланд наричаше авен-кар — пренасянето на убития дивеч и подготовката за превръщането му в нещо друго.
— Не се тревожи — рече й Стрелеца. — Имам това, което ми трябва, за да се излекувам.
— Истина ли казваш? — попита невярващо тя.
— Да — кимна той. — Освен това имам и тези. — Бръкна в джоба си и й показа шепа таблетки аспирин. Спътницата му забеляза, че на лицето му е изписано благоговение, и защо не? Навярно дължеше живота си на това, което наричаше „астин“. „Астин“ и „кефлет“.
Натовариха плячката си на луксозното такси на Хо Фат и поеха надолу към потока. Трябваше да повторят курса три пъти, докато пренесат всичко. След като струпаха дивеча на едно място, Роланд внимателно постави главата на самеца-годинак на върха на купчината, откъдето тя ги изгледа с изцъклените си очи.
— Това пък за кво ти е? — попита Сузана, а в гласа й се усещаше присъствието на Дета.
— Ще ни трябва всичкия мозък, който можем да използваме — отвърна Стрелеца и се изкашля сухо в юмрука си. — Работата е мръсна, но за сметка на това ще я свършим бързо.
ПЕТ
Когато струпаха плячката си до ледения поток („Поне няма мухи“, бе отбелязал Роланд), Стрелеца започна да събира мъртво дърво. Сузана знаеше, че ще запалят огън, но честно казано, нямаше кой знае каква необходимост от него — работеше усилено и поне засега й бе топло. Помъчи се да си спомни дълбините на снощното си отчаяние — как студът бе пропълзял до мозъка на костите й, превръщайки ги в стъкло — и не можа. Навярно защото тялото умееше да забравя лошите неща, каза си тя, а без неговата помощ спомените й приличаха на избелели снимки.
Преди да се отправи в търсене на дърва, Роланд проучи брега на ледения поток и изрови някакво парче скала. Когато й го подаде, безногата жена потърка с палец млечната му, загладена от водата повърхност.
— Кварц? — попита тя, ала не мислеше, че е това. Не изглеждаше съвсем като кварц.
— Не зная тази дума, Сузана — ние го наричаме „чърт“97. От него могат да се направят примитивни, ала доста полезни инструменти — брадви, ножове, шишове и стъргалници. На нас ни трябват стъргалници. Както и поне един чук.
— Знам какво ще стържем, но за какво ни е чукът?
— Ще ти покажа, но първо искам да се присъединиш към мен за малко — каза нейният дин, след което коленичи, хвана я за ръката и заедно се загледаха в главата на елена.
— Благодаря ти за онова, което ще получим — рече Роланд и Сузана потрепери. По същия начин говореше баща й, когато цялото семейство сядаше на масата.
„Нашето семейство е разрушено“ — помисли си тя, но не го изрече на глас. Онова, което излезе от устата й, бяха думите, на които я бяха научили още в най-ранна детска възраст:
— Боже, благодарим ти.
— Направлявай ръцете и сърцата ни, докато отделяме живота от смъртта — продума Роланд, сетне погледна към нея с вдигнати вежди, сякаш очакваше тя да каже още нещо.
И Сузана не го разочарова.
— Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е царството, и силата, и славата — вовеки.