— Ще бъда — увери я нейният дин. — Сега ми помогни да сваля кожата на този юнак. Първият ще ни трябва с козината, понеже ни е нужен съд за кашата. Сега гледай внимателно.
Той пъхна пръстите си под мястото, където кожата все още бе прилепнала към тялото благодарение на тънкия пласт мазнини и мускули, хвана я здраво и дръпна рязко. Кожата се отдели с лекота почти до средата на туловището му.
— Сега направи същото от другата страна, Сузана.
Да пъхне пръстите си под кожата се оказа единствената трудна част. Този път те дръпнаха заедно и когато я обелиха до предните крака, тя смътно наподобяваше риза. Роланд я сряза с ножа си, след което се зае да изкопае дупка в земята — не много близо до горящия огън, но пак под укритието на дърветата. Жената му помогна, наслаждавайки се на начина, по който потта се стичаше по лицето и тялото й. Ямата, която издълбаха, бе шейсетина сантиметра широка и четирийсетина — дълбока. Стрелеца я покри с кожата, отъпквайки я грижливо.
През този следобед одраха осемте други елена, които бяха убили. Беше важно да го направят колкото се може по-бързо, защото изсъхването на подкожния слой мазнина и мускули щеше да затрудни значително работата им. Стрелеца поддържаше огъня добре разпален, а Сузана периодично вадеше пепел и въглени от него, оставяше ги да изстинат достатъчно, за да не прогорят дупки в покритата с кожата яма, и ги изсипваше в изкопа. Към пет следобед гърбът и ръцете на тъмнокожата жена вече я боляха жестоко, но тя стисна зъби и продължи да работи. Лицето, вратът и ръцете на Роланд бяха почернели от саждите.
— Приличаш на актьор от някоя панаирджийска трупа, който трябва да играе негър — подметна тя. — Растъс Куун например.
— Кой е този?
— Посмешище на белите. Смяташ ли, че Мордред е някъде тук и ни наблюдава? — През целия ден тя бе нащрек за момчето-паяк.
— Не — каза Роланд, спирайки се да си отдъхне. Отметна косата от челото си, при което увеличи петната си с още едно. Изглеждаше като някой от каещите се на Пепелявата сряда98. — Мисля, че е отишъл на лов.
— Мордред е гладен — каза жената, а сетне добави: — Можеш да докоснеш съзнанието му, нали? Поне дотолкова, че да разбереш дали е тук или не.
Стрелеца се замисли над думите й, след което каза простичко:
— Аз съм му баща.
ОСЕМ
Когато се мръкна, вече разполагаха с огромна купчина еленови кожи и одрани, обезглавени туловища, които със сигурност щяха да почернеят от мухи при по-топло време. Този път си устроиха грандиозно угощение с цвърчащи пържоли от прясно еленско месо, ала въпреки кулинарните наслади Сузана не спираше да си мисли за Мордред, който навярно седеше нейде в тъмното и гризеше вечерята си сурова. Дори да имаше кибрит, момчето не беше глупаво — със сигурност знаеше, че ако стрелците видеха друг огън, щяха мигновено да го нападнат. А тогава… бум-бум-бум, сбогом, Спайдър-бой. Изведнъж Сузана осъзна, че изпитва състрадание към него, и си каза да внимава. Синът на Пурпурния крал едва ли щеше да прояви милосърдие към тях, ако му паднеха в лапичките.
Щом се нахраниха, Роланд избърса мазните си пръсти в ризата си и каза:
— Беше невероятно вкусно.
— Абсолютно прав си.
— Хайде сега да извадим мозъците. После ще спим.
— На смени ли? — повдигна вежди безногата жена.
— Защо не? Доколкото зная, мозъците яко ги е бъз от повече хора и затова ще ги вадим на смени.
За миг тя беше прекалено изненадана да чуе един от лафовете на Еди
(яко ги е бъз)
от устата на Роланд, за да разбере, че Стрелеца се беше пошегувал. Доста дървено, но поне с добри намерения. Тя се засмя малко пресилено и каза:
— Много смешно, Роланд. Знаеш какво имах предвид.
Нейният дин кимна.
— Ще спим на смени и ще стоим на пост, да. Мисля, че така ще е най-добре.
Времето и еднообразната работа си казаха своето — беше видяла прекалено много намотани черва, за да се гнуси от някакви си мозъци. Разбиваха главите, а сетне използваха ножа на Роланд (острието му се беше изтъпило), за да отварят черепите. След като извадеха мозъците, ги отделяха грижливо настрана, сякаш бяха огромни сиви яйца. Когато и последният елен бе обезмозъчен, пръстите на Сузана бяха толкова разранени и подути, че едва можеше да ги сгъва.
— Лягай и спи — нареди й Стрелеца. — Аз ще поема първата смяна.