Стрелеца въздъхна и остана загледан в огъня почти цяла минута, без да промълви дума. Седеше, обгърнал коленете си с ръце, и тъмнокожата жена тъкмо си помисли, че няма да отговори на въпроса й, когато той рече:
— Продължава да ни следва, но изостава все повече и повече. В момента се бори с всички сили да си осигури храна, да ни настигне и най-вече да не умре от студ.
— Да не умре от студ? — На Сузана й беше трудно да повярва на думите му. Навсякъде около тях бе пълно с дървета.
— Той няма нито кибрит, нито „Стърно“ — вдигна рамене Роланд. — Почти съм убеден, че една нощ — преди доста време — се е доближил до един от нашите огньове, събрал е малко живи въгленчета и си е запалил огън. Разказвали са ми, че по същия начин и древните планинци са пренасяли огъня по време на дългите си преходи.
Безногата жена кимна. Бе чувала същото и в часовете по история в гимназията, въпреки че учителят беше признал, че голяма част от онова, което си мислеха, че знаят за хората от Каменната ера, изобщо не бяха знания, а сбор от догадки. Тя се зачуди каква ли част от това, което Роланд сега й каза, също са догадки, и реши да го попита.
— Не са догадки, ала не мога да го обясня. Ако е нещо като докосване, Сузана, не е същото като дарбата на Джейк. Не виждам, не чувам и дори не сънувам. Макар че… понякога сънуваме неща, които не си спомняме, след като се събудим?
— Да. — Тя се зачуди дали да му каже за бързите очни движения (така наречения „REM сън“) и за експериментите, за които бе чела в списание „Лук“, ала после реши, че така само ще усложни нещата. Вместо това сподели, че според нея всеки човек сънува неща, които не си спомня, след като се събуди.
— Дано да го видя и да го чуя в сънищата си — рече нейният дин. — Всичко, което зная, е, че полага кански усилия да ни догони. Освен това знае толкова малко за света, че е истинско чудо, дето изобщо е жив.
— Изпитваш ли съжаление към него?
— Не. Не мога да си позволя да изпитвам съжаление към него. Нито пък ти.
Ала докато казваше това, Стрелеца извърна поглед и спътницата му си помисли, че я лъже. Навярно не искаше да изпитва състрадание към Мордред, но тя бе сигурна, че поне мъничко го съжалява. Може би искаше да се надява, че момчето ще умре по време на тежкия преход — имаше множество възможности да се случи подобно нещо, като хипотермията99 беше най-вероятният вариант, — но безногата жена не смяташе, че нейният дин е способен на това. Дори и да приемеха, че бяха избягали от ка, кръвта вода не ставаше.
Ала имаше и нещо друго — много по-силно от кръвните връзки. Знаеше го, защото го усещаше как пулсира в собствената й глава както насън, така и когато беше будна. Това бе Тъмната кула. Чувстваше, че в момента са изключително близо до нея. Нямаше никаква представа какво щяха да правят с лудия й пазител, когато — и ако — я достигнеха, ала в момента си даде сметка, че всъщност не й пукаше особено. Засега всичко, което искаше, бе да я види. Все още не можеше да си представи, че ще влезе вътре, но да я зърне… Да, да я съзре изглеждаше по-реалистично. И тя си въобразяваше, че това щеше да й бъде напълно достатъчно.
ДВЕ
Бавно си пробиваха път по заснежения склон, а Ко сновеше от Роланд към Сузана и обратно, сякаш за да се убеди, че всичко е наред. От време на време над главите им се отваряха яркосини просеки — Роланд знаеше, че Лъчът работи, изблъсквайки савана от облаци на югоизток. Иначе небето беше снежнобяло от единия хоризонт до другия и имаше онзи издут вид, който и двамата прекрасно познаваха. Щеше да вали и Стрелеца имаше предчувствието, че тази буря навярно щеше да е най-страшната от всички досега. Вятърът ставаше все по-силен, а влажността на въздуха бе достатъчна, за да вкочани всеки незащитен сантиметър кожа (след трите седмици на усърдно шиене това означаваше челата и върха на носовете им). Поривите на вятъра вдигаха огромни прозирни завеси от сняг, които се носеха около тях като фантастични балетисти, непрекъснато променящи облика си.
— Красиви са, нали? — попита Сузана с капчица тъга в гласа си.
Роланд от Гилеад, който никога не се бе проявявал като ценител на красотата (освен веднъж, много отдавна, в баронството Меджис), изсумтя. Той знаеше какво би било красиво за него — добро укритие по време на виелицата, което да им свърши повече работа от клоните на дърветата. Ето защо почти не повярва на очите си, когато вятърът поутихна и снежните завеси се спуснаха на земята. Стрелеца изтърва повода, с който теглеше шейната, отиде до Сузана (провизиите им бяха завързани зад нея) и падна на едно коляно. Както бе облечен в кожи от главата до петите, повече приличаше на някакво същество от рода на Голямата стъпка или Йети, отколкото на човек.
99
Силно забавяне на жизнените процеси вследствие продължително излагане на ниски температури, което може да доведе до смърт. — Б. пр.