„От друга страна обаче…“ — помисли си тя, ала внезапно си даде сметка, че нямаше друга страна, защото вече бе прекалено късно за каквото и да било. Входната врата на къщурката се отвори и оттам излезе възрастен мъж. Носеше ботуши, дънки и дебела шуба с пухкава, обточена с кожа качулка. Сузана имаше чувството, че е купил тези дрехи от някой магазин за армейски стоки в Гринидж Вилидж.
Румените бузи на мъжа свидетелстваха за добро здраве, ала той накуцваше тежко, а в лявата му ръка се виждаше дебел бастун. Внезапно зад чудатата му къщичка с пухкав перест дим, която сякаш бе излязла от някоя приказка, се разнесе пронизително цвилене.
— Да, Липи, виждам ги много добре! — извика старецът, обръщайки се към дома си. — Все пак имам едно здраво око, забрави ли? — След което се обърна към насипа, върху който стояха Роланд, Сузана и Ко, и вдигна бастуна си, за да ги поздрави. Жестът му издаваше добронамереност и липса на страх. В отговор Роланд вдигна дясната си ръка.
— Май ни чака съвещание, без значение дали го искаме или не — измърмори Роланд.
— Знам — отвърна тя, след което каза на рунтавелкото: — Ко, знаеш как да се държиш, нали?
Пухкавото зверче погледна първо към нея, а после и към възрастния мъж, без да издаде звук. Явно знаеше какво да прави и без да му казват.
Що се отнася до стареца, болният му крак определено беше зле — „единият му крак е в гроба“, без съмнение би казал татко Моуз Карвър, — но с помощта на бастуна се оправяше криво-ляво. Подскачащата му, олюляваща се походка се стори на Сузана едновременно забавна и достойна за уважение. „Пъргав като щурец“ бе друг от лафовете на татко Моуз и вероятно прилягаше повече на непознатия. Тъмнокожата жена не виждаше никаква заплаха или опасност в белокосия старец (косата му бе дълга и пухкава и се спускаше до раменете на шубата му), който подскачаше наоколо с бастунчето си. Когато се приближи, тя видя, че едното му око е покрито с млечнобяла ципа. Зеницата, която едва се виждаше, сякаш се бе вторачила нейде вляво от тях. Другото му око обаче огледа новодошлите с жив интерес, докато човекът се клатушкаше по „Одд’с Лейн“ към тях.
Конят отново изцвили и старецът размаха бастуна си към бялото схлупено небе.
— Абе, нали ти рекох да си затвориш сенокосачката, торна фабрика такава? — извика непознатият. — Не си ли виждала хора преди, шундо заспала? Щот’ ако не се лъжа, май в обор си раждана, а ако не е тъй, значи аз съм синеок бабуин!
Роланд се засмя и разсея и последните остатъци от тревогите на безногата жена. В този миг конят изцвили за пореден път от пристройката зад къщата, а възрастният човек пак размаха бастуна си, при което за малко да се изтърси в снега. Макар походката му да изглеждаше тромава, за изненада на Сузана вече бе успял да преполови разстоянието, което ги делеше. По едно време се подхлъзна и щеше да падне на земята, ако не беше извъртял рамото си в последния момент, същевременно подпирайки се на бастуна, за да възстанови равновесието си. Когато отново погледна към тях, на лицето му грееше широка усмивка.
— Хайл, стрелци! — извика им той и им махна с бастуна си. Поне дробовете му бяха в перфектна форма. — Стрелци, отправили се в търсене на Тъмната кула, нал’ тъй? Просто няма как да е иначе, кат гледам тез пушкала с големите дръжки! А и Лъчът вече е добре, пак си е здрав и снажен, щот’ и двамата с Липи го усещаме! Живна като кобилката, дет’ беше по Коледа, или туй, дет’ аз му викам Коледа, щот’ нямам календар, нито пък съм виждал Дядо Коледа. То, да си кажа правичката, не съм го и очаквал, щот’ бил ли съм някога добро момче? Никога! Никога! Добрите момчета отиват в рая, а моите ’сичките аверчета са на другото място и си хапват бонбонки, и си пийват нози с уиски в бърлогата на дяволите! Не ми обръщайте внимание, то на мен езикът ми е захванат по средата и шава от двата края! Пак ви казвам — хайл на единия, хайл на другия и хайл на онуй дребното косматото по средата! Чистокръвен рунтавелко, както виждам! Уау, ама не е ли страхотно, дет’ ви виждам, а? Мен ми викат Джо Колинс, Джо Колинс от „Одд’с Лейн“! Самият аз съм достатъчно странен100, вярвайте ми — барабар с туй съм и едноок, че и сакат — но пък иначе съм на вашите услуги!
Човекът тъкмо достигна мястото, където Тауър Роуд свършваше… или започваше, в зависимост от гледната ви точка и посоката, в която пътувате, каза си Сузана. Той ги изгледа — едното му око бе ярко и лъскаво като на хищна птица, а другото зяпаше безизразно в бялата пустош.