— Ейк! — изджавка отново Ко.
Неговият ка-дин вече бе успокоил дишането си.
— Добре — каза той, оглеждайки се наоколо. — Добре. Но бавно.
— Но — веднага откликна четириногото му другарче, ала Джейк почувства недоволните нотки в гласа му.
Младият стрелец продължи напред само защото нямаше друг избор. Той закрачи по лъкатушещата по склона пътечка (за възприятията на Ко пътят бе прав като опънат конец и абсолютно водоравен от мига, в който бяха оставили стълбите зад гърба си), водеща към обрамчената от папрати и лиани полянка. Наоколо — все по-близо — кънтяха безумните писъци на маймунката и вледеняващия тестисите рев на тръгналия на лов лъв, а в главата му отново звучеше песента
(в селото… в джунглата… тихо, скъпа моя, не шавай, скъпа моя…)
ала сега той знаеше заглавието й, знаеше даже и името на групата
(и ето ги „Тоукънс“12 с „Лъвът спи тази нощ“ — напуснали класациите, но не и нашите сърца),
която я изпълнява, но кой беше филмът! Как беше името на проклетия ф…
Джейк стигна до върха на склона и края на полянката. Момчето впери поглед в дантелата от големи зелени листа и ярки пурпурни цветя (някакво малко зелено червейче пълзеше в сърцевината на едно от тях) и в този момент в паметта му изплува заглавието на филма, а по кожата му изведнъж пробягаха тръпки — от главата до петите. В следващия миг първият динозавър излезе от джунглата (необятната джунгла) и прекоси полянката.
ПЕТ
Някога, много отдавна
(дойде време най-накрай),
когато беше съвсем малко момче
(да закусим, то се знай),
в един ден, в който майка му се отправи към Монреал със своя артклуб, а баща му замина за Вегас за ежегодното откриване на есенните програми;
(с мармалад и плодов чай)
когато Бама беше само на четири годинки…
ШЕСТ
Единственият човек, който обича Бама
(Госпожа Шоу, госпожа Грета Шоу)
го вика. Тя изрязва кората на сандвичите му, закача рисунките му от детската градина на вратата на хладилника с магнитчета, които приличат на малки пластмасови плодчета, и го нарича „Бама“, а това е много специално име за него
(за тях)
защото баща му, както си беше подпийнал един съботен следобед, го научи на следната песничка: „Бягай, бягай — на шир и длъж, хуквай бързо изведнъж, носим се към теб като стена, ние сме на «Бама Пурпурната вълна»“ и затова тя го нарича „Бама“, но това е тайно име, само те знаят какво означава, а това е все едно да имаш къща, в която можеш да влезеш само ти, безопасна къща в страшния лес, където всички сенки приличат на чудовища, човекоядци и тигри.
(„Тигре, тигре, жива жар“13, пее майка му, защото според нея това е приспивна песничка, също както и „Слушах как една муха бръмчи… щом в смъртта склоних очи“. От последната фраза по тялото на Бама Чеймбърс пролазват тръпки, макар че за нищо на света няма да каже на майка си; понякога си лежи нощем в леглото и си мисли: „Ще чуя как бръмчи муха и това ще бъде моята муха на смъртта — сърцето ми ще спре, а езикът ми ще пропадне в гърлото ми като камък, хвърлен в дълбок кладенец“, по това са спомени, за които той никога няма да си признае.)
Хубаво е да имаш тайно име и когато разбира, че майка му ще ходи в Монреал в името на изкуството, а баща му — във Вегас, за да помага в представянето на новите шоу програми, Бама моли майка си да извика госпожа Шоу да остане с него и в края на краищата майка му се предава. Малкият Джейки знае, че госпожа Шоу не му е майка и самата тя неведнъж му е казвала, че не е неговата майка
(„Надявам се, знаеш, че не съм твоята майка, Бама“ — казва му тя, докато слага пред него чинията, в която има сандвич с фъстъчено масло, бекон и банан, а коричките на филията са отрязани точно тъй, както умее Грета Шоу, „защото това не влиза в задълженията ми“.)
(И Джейки — само че тук той е Бама, когато са само двамата, е Бама — не може да намери думите, за да й каже, че го знае, знае го, знае го много добре, но иска да бъде с нея, докато майка му се върне или докато не порасне достатъчно, за да престане да се страхува от мухата на смъртта.)
12
„Тоукънс“ — група, чиято песен „Лъвът спи тази нощ“ достига първо място в класациите на САЩ през 1961 (и 11-то във Великобритания). Тя представлява преработка на композицията „Уимоуи“ на групата „Уивърс“, които на свой ред са взели за основа южноафриканската песен „Мбубе“. — Б. пр.
13
Знаменитото начало на стихотворението на Уилям Блейк „Тигърът“, прев. Спас Николов. — Б. пр.