И Джейки казва: Не се тревожи, аз съм добре_, ала все пак е радостен, че госпожа Шоу се съгласява да остане и няма да дойде онази фръцла, която го наглеждаше последния път — онази същата, която носи къси пали и вечно се занимава или с косата, или с червилото си и пет пари не дава за него, да не говорим и че и най-бегла представа си няма, че в дълбините на сърцето си той е Бама, а отгоре на всичко тази Дейзи Мей_
(именно така баща му нарича всички детегледачки)
е страшно глупава глупава глупава_. Госпожа Шоу не е глупава. Госпожа Шоу го храни, след като се върне от детската градина. Тя нарича това угощение „следобеден чай“ или просто „закуска“, и независимо какво му предлага — сирене, плодове, сандвич с изрязани корички, крем-карамел, торта или коктейлни сандвичи, останали от предната вечер, всеки път му пее една и съща песничка, докато сервира лакомствата пред него: „Дойде време най-накрай да закусим, то се знай, с мармалад и плодов чай или с боровинков пай.“_
В стаята му има телевизор и всеки ден, когато родителите му са на работа, Джейки занася закуската си там и гледа гледа гледа телевизия, а до ушите му достигат звуците от радиото в кухнята — неизменно стари песни, неизменно WCBC, и понякога той я чува, чува как госпожа Грети Шоу припява на „Фор Сийзънс“, Уонда Джаксън Лий, „Я-Я“ Дорси14 и даже от време на време си представя как родителите му умират при самолетна катастрофа и как госпожа Шоу по някакъв начин става_ негова майка, как го нарича „горкото момче“ и „горкото сираче“, и как започва истински да го обича, вместо само да се грижи за него — да го обича обича обича, тъй както той я обича нея, тя е негова майка (или може би негова жена — още не е много наясно с разликата между двете), но тя го нарича „Бама“ вместо „сладкишче“_
(неговата истинска майка)
или „умничето ми“
(неговия баща)
и въпреки че съзнава, че идеята е глупава, му е забавно да си мисли подобни неща, докато си лежи нощем в леглото, а и това е къде-къде по-приятно от мисълта за мухата на смъртта, която ще дойде и ще бръмчи над трупа му, когато умре, а езикът му ще е пропаднал в гърлото му като камък в кладенец. Всеки следобед, когато се връща от детската градина (вече е достатъчно голям, за да знае, че детската градина е стъпало към началното училище), Джейки гледа предаването „Филм за милиони долари“ в стаята си. Предаването е характерно с това, че през всеки ден от седмицата по едно и също време — четири следобед — показва един и същи филм. През седмицата, предшестваща заминаването на майка му и баща му, когато госпожа Шоу остана и през ногата, вместо да се прибере у тях
(О, какво блаженство, защото госпожа Шоу отрича Дискордия, можете ли да кажете „амин“)
музиката идваше от две места едновременно — от златните хитове в кухнята
(WCBS, можете ли да кажете „Господ-Бомб“)
и от телевизора, където Джеймс Кагни пее за Хариган — „Х-А-Р-И: Хариган — запомни — вече знаеш как се казвам аз, нали?“ — и за това какво е усещането да си истински жив племенник на Чичо Сам.
А после идва следващата седмица, седмицата, през която родителите му ще отсъстват, през която ще дават нов филм, и за пръв път този фиш го плаши до смърт. Казва се „Изгубеният континент“ и главната роля в него се изпълнява от Сийзър Ромеро15, и когато Джейк го гледа отново (на зрялата възраст от десет години), той се чуди как изобщо е могъл да се изплаши от толкова глупав филм. В „Изгубеният континент“ се разказва за изследователи, които се изгубват в джунглата, нали разбирате, и в тази джунгла има динозаври, ала на четиригодишна възраст той не може да осъзнае, че тези динозаври не са нищо друго освен шибана АНИМАЦИЯ_ и изобщо не се отличават от Туити и Силвестър и Попай Моряка. Първият динозавър, който вижда, е трицератопс — той връхлита неочаквано от джунглата и момичето-изследовател_
(Впечатляващи_ бом-би, би казал баща му — той винаги се изказва така за онези жени, които майка му нарича „онези момчета“)_
крещи с цяло гърло и Джейк също би закрещял, ако гърдите и гърлото му не бяха сковани от ужас, о, та това е самата Дискордия! В очите на чудовището гой съзира абсолютната пустота, която означава края на всичко, защото нито молбите, нито виковете ще помогнат срещу това страшилище, го е прекалено тъпо, виковете само ще привлекат вниманието му, и точно така и става, то се обръща към Дейзи Мей с впечатляващите бом-би, а в кухнята (необятната кухня) пеят „Тоукънс“, напуснати класациите, но не и нашите сърца, пеят за джунглата (необятната джунгла), за спокойната джунгла, ала тук, пред широко отворените, изпълнени с ужас очи на момчето джунглата е всичко друго, само не и спокойна, и бродещият звяр дори не е лъв, ами огромно тромаво чудовище, като носорог, но много по-голямо, с три рога на главата и нещо като костна яка на врата… По-късно Джейк ще научи, че този динозавър се нарича трицератопс, но засега е безименен, което го прави още по-страшен, защото е много по-страшно, когато ужасното същество няма име. „Уимоуи“, пеят „Тоукънс“, „Уиии-ъммм-а-уиии“ и, разбира се, Сийзър Ромеро успява да гръмне влечугото точно преди да е разкъсало момичето с впечатляващите бом-би тта парчета, което е супер, обаче през нощта страшилището се връща, трицсератопсът се връща, криейки се в килера му, защото дори и на четири годинки Джейк знае, че понякога неговият килер не е неговият килер, ами врата, водеща на различни места, където дебнат ужасни същества.
14
„Фор Сийзънс“ — вокална група, създадена през 1956 г. През 1964 тя е единствената формация, която съперничи на „Бийтълс“ — и двата състава имат песни на едни и същи места в „Топ 5“; Уонда Джаксън (р. 1937) — известна певица, започнала музикалната си кариера на дванайсетгодишпа възраст. През 1956 записва с Елвис Пресли; Лий Дорси (1926–1986) — бивш боксьор, нашумял певец от 60-те години. — Б. пр.
15
Сийзър Ромеро (1907–1994) — известен холивудски актьор от 30-те и 50-те години. Филмът „Изгубеният континент“ излиза на екран през 1951. — Б. пр.