— Забрави да кажеш „un, deux, trios“ — каза тъмнокожата жена. Думите се изплъзнаха от устата й, преди да осъзнае, че ще ги изрече.
— Моля? — Еди седеше, прегърнал я през рамо. Откакто четиримата отново се бяха събрали, той докосваше Сузана при всяка възможност, сякаш се мъчеше да се убеди, че тя наистина е тук до него.
— Нищо. — По-късно, когато домашният помощник излезеше от залата или се разпаднеше напълно, щеше да му сподели предчувствието си. Мислеше си, че роботите от типа на Найджъл и Анди, като онези от разказите на Айзък Азимов, които беше чела като момиче, не трябваше да лъжат. Навярно роботът-вестоносец от Кала Брин Стърджис или бе модифициран, или се бе модифицирал сам за това, тъй че това не беше никакъв проблем. Що се отнася до Найджъл обаче, проблем определено имаше — и то голям проблем. Сузана смяташе, че за разлика от Анди роботът-иконом е добросърдечен, ала той или лъжеше, или разкрасяваше истината за плъховете в склада за хранителни продукти. Както и за някои други неща. „Ein, zwei, drei“ и „Un, deux, trios“ беше неговият начин да освободи напрежението. Макар и само за известно време.
„Мордред“ — каза си тя и се огледа. Взе си един сандвич, защото трябваше да се храни — и тя бе прегладняла като Джейк, — но вече нямаше апетит и тя знаеше, че няма да изпита никакво удоволствие от това, което пъхаше в устата си. „Срещнал се е с Найджъл и сега ни наблюдава отнякъде. Знам го — усещам го.“
И докато отхапваше от вакуумирания сандвич с консервирано — и незнайно откъде добито — месо, си помисли:
„Една майка винаги усеща тези неща.“
ТРИ
Никой от тях не искаше да спи в Залата за екстракции (въпреки че можеха да си избират между повече от триста току-що оправени легла) или в изоставения град навън, ето защо Найджъл ги поведе към жилищния корпус, като се спираше непрекъснато, за да отметне настрани глава и да започне да брои на немски или на френски, като накрая започна да добавя числа и на някакъв непознат език.
Преминаха през някаква кухня — препълнена с лъскави машини от неръждаема стомана, бръмчащи приглушено, — която бе доста различна от старинната готварница под замъка Дискордия, където Сузана се бе озовала в тодаш. Пътешествениците видяха бъркотията, останала след като Найджъл бе приготвил сандвичите им, но не забелязаха никакви следи от плъхове — живи или мъртви. Въпреки това обаче никой не отбеляза този факт.
Чувството на Сузана, че ги наблюдават, ту се появяваше, ту изчезваше.
Минаха през кухненския килер и се озоваха в уютно тристайно апартаментче, където Найджъл навярно окачваше шапката си, тъй да се каже. Нямаше спалня, ала зад дневната и стаята, пълна с наблюдателно оборудване, имаше чудесен кабинет с писалище от дъбово дърво, кресло, халогенна лампа за четене, а етажерките по стените бяха отрупани с книги. Компютърът на бюрото беше произведен от „Норт Сентрал Позитроникс“, което не изненада никого. Роботът им донесе одеяла и възглавници, за които ги увери, че са съвсем чисти.
— Сигурно спиш прав, но си мисля, че когато четеш, предпочиташ да се отпуснеш в това кресло — отбеляза Еди.
Точно тъй си е, едно-две-триги — отговори домашният помощник, — ’щот обичам хубавите книги. Така съм програмиран.
— Ще спим шест часа, после ставаме — обяви Роланд.
Междувременно Джейк се зае да разглежда книгите. Ко пристъпваше до него, вечно покрай петите му, докато момчето оглеждаше гръбчетата на томовете и от време на време изваждаше по някой, за да го разлисти.
— Има произведения на Дикенс, както изглежда… — започна — на Стайнбек… Томас Улф… Зейн Грей19… някакъв си Макс Бранд20… Елмор Ленард… и вечно популярния Стив Кинг.
Останалите трима от ка-тета също се приближиха и разгледаха двете полици с книгите на Стивън Кинг, които бяха повече от трийсетина — четири от тях имаха внушителна големина, а две бяха огромни като енциклопедии. Очевидно Кинг беше станал доста продуктивен след Бриджтън. Последното му произведение се казваше „Сърца в Атлантида“ и бе публикувано в годината, която им бе много позната — 1999. Единствените, които липсваха — доколкото стрелците можеха да кажат, — бяха книгите за тях, ала предположиха, че Кинг все пак ги е написал. Джейк провери титулните страници и откри няколко големи празноти. Това обаче можеше да не означава нищо — все пак човекът бе написал толкова много.
19
Зейн Грей (1872–1939) — американски писател, създател на литературния уестърн. — Б. пр.
20
Псевдоним на американския писател Фредерик Фост (р. 1892), който умира по време на нощен бой, докато е военен кореспондент в Италия. В биографията му липсва дата на смъртта, защото под това име и досега продължават да излизат книги в най-различни жанрове. — Б. пр.