Динк също се бе загърнал с одеяло, ала Тед и Станли сякаш бяха имунизирани срещу студа.
— Погледнете натам — обърна се възрастният мъж към Роланд и неговия ка-тет. Ръката му сочеше към паяжината от релси. Джейк можеше да различи изпотрошения стъклен покрив на депото и зелената сграда в съседство, която бе дълга поне седемстотин метра. Релсите се разклоняваха във всички посоки. „Това е станция Тъндърклап — каза си той. — Това е мястото, където Вълците качват похитените деца на влака и ги изпращат по Пътя на Лъча до Федик. А когато ги върнат след това, те вече са тъпоумни.“
Въпреки всичко, което бе преживял до този момент, на момчето му беше трудно да повярва, че наистина са били там — на петнайсетина километра от тази скала, — преди по-малко от две минути. Подозираше, че всички са изиграли известна роля, за да отворят портала, но мъжът на име Станли беше този, който го бе създал на първо място. Сега той изглеждаше блед и изтощен, направо смазан. По едно време залитна и добре, че Динк (адски неподходящ прякор26 по скромното мнение на Джейк) бе наблизо, за да го сграбчи за раменете и да го удържи да не падне. Станли обаче сякаш изобщо не забеляза. Той се взираше в Роланд с безмълвно благоговение.
„Не точно благоговение — помисли си момчето — и не точно страх. Нещо друго, но какво?“
Към станцията се приближаваха два моторизирани всъдехода с огромни, подобни на балони гуми. Джейк си каза, че това навярно са Невестулката (който и да беше това) и тахийнските му приятелчета.
— Както може би сте се досетили — започна Тед, — в Школата на началника на Девар-той има аларма. Или началника на затвора, ако ви харесва повече. Тя се включва всеки път, когато някой или нещо използва вратата между ремонтния център във Федик и тази станция…
— Смятам, че думата, която най-точно го определя — изрече сухо Роланд, — е не началник на затвора, а ки’-дам.
Динк се засмя:
— Много добро попадение, пич.
— Какво значи ки’-дам? — попита Джейк, макар че се досещаше за какво иде реч. Жителите на Кала Брин Сгърджис обичаха да казват, че всеки човек си има три кутии — кратунокутия, цицокутия и ки’-кутия. Което означаваше „кутия на мисълта, кутия на сърцето и кутия на телесните функции“. Някои биха ги нарекли „животински функции“; ки’-кутия можеше да се преведе като лайнокутия, ако човек се намираше във вулгарно разположение надуха.
Тед вдигна рамене.
— Ки’-дам означава „лайна-за-мозъка“. Това е прозвището, с което Динки е украсил сай Прентис, Девар-лорда. Ала ти вече се досети и сам, нали?
— Може да се каже — усмихна се Джейк.
Белокосият мъж се загледа в момчето и когато малкият стрелец успя да дешифрира значението на този поглед, това му помогна да разбере как точно Станли наблюдаваше Роланд — не със страх, а с възхищение. Джейк прекрасно съзнаваше, че Тед продължава да си мисли за изумителната прилика между него и онзи Боби, и беше сигурен, че мъжът знае за дарбата му. Какъв обаче беше източникът на възхищението на Станли? Ами ако всичко се обясняваше с това, че човечецът виждаше за пръв път стрелец от плът и кръв пред себе си?
Внезапно Тед отклони погледа си от Джейк и се обърна към Роланд:
А сега погледнете натам.
— Ухааа! — възкликна Еди. — Какво е това, мамка му?
Сузана се почувства смаяна и засмяна едновременно. Това, което сочеше беловласият мъж, й напомни за епичния библейски филм на Сесил Б. Де Мил27 „Десетте божи заповеди“ и особено за онази част, в която разделените от Мойсей води на Червено море изглеждаха досущ като „Джел-Оу“28, а гласът на самия Господ-Бог, идващ от горящия храст, напомняше поразително на гласа на Чарлс Лафтън. Въпреки това гледката бе удивителна. Макар и по един евтин и напомнящ за холивудските спецефекти начин.
Онова, което видяха, бе сноп слънчева светлина — дебел и величествен, — който се спускаше от небето, пронизал Надвисналите оловносиви облаци. Той прорязваше плътния тъмен въздух като лъч на изключително мощен прожектор и осветяваше селище, разположено на около девет-десет километра от станция Тъндърклап. И „около девет-десет километра“ беше всичко, което човек можеше да каже, защото в този свят вече нямаше север или запад — най-малкото не и в такъв смисъл, че да можеш да разчиташ на тях. Единственият ориентир беше Пътят на Лъча.
27
Сесил Блаунт Де Мил (1881–1959) — режисьор, продуцент и драматург. Филмът „Десетте божи заповеди“ е заснет през 1956 г. — Б. пр.
28
Вид пудинг, производство на „Дженерал Фудс Корпорейшън“, чийто рекламен слоган гласи: „Най-прочутият американски десерт“. — Б. пр.