— Динки, има бинокъл в…
— В долната пещера, нали?
— Не, донесох го последния път, когато бяхме тук — отвърна Тед, потискайки раздразнението си. — Оставих го върху онази купчина контейнери. Иди го донеси, ако обичаш.
Еди не обърна особено внимание на разговора им. Беше прекалено погълнат (и смаян) от този единичен слънчев лъч, осветяващ свежото, потънало в зеленина парче земя, толкова не на място сред гази угнетяваща, безжизнена пустиня като… ами, да кажем като Сентрал Парк в очите на туристите от Средния запад, които идват за пръв път в Ню Йорк.
Видя сгради, които изглеждаха като университетски общежития — като хубави общежития — и други, които приличаха на разкошни стари къщи с обширни зелени морави пред тях. В далечния край на светлото петно се виждаше нещо като улица, от двете страни на която имаше магазини — идеалната американска главна улица, с изключение на едно — бе задънена и в двете посоки от потискащата камениста пустош. Еди забеляза четири каменни кули, чиито стени бяха обагрени в зелено от бръшляна… не, всъщност шест! Другите две се криеха зад величествени брястове. Брястове в пустинята!
Динк се върна с бинокъла и го предложи на Роланд, който само поклати глава.
— Не го насочвай срещу него — обади се Еди. — Очите му… да кажем, че са малко по-различни. Аз обаче не бих имал нищо против да надзърна, благодаря.
— Аз също — каза Сузана.
Младият мъж й подаде приспособлението.
— Дамите са с предимство.
— Не, всъщност аз не…
— Стига глупости! — сопна им се Тед. — Времето ни е ограничено, а рискът, който сме поели — огромен. Разигравайте тези сцени на друго място, ако обичате.
Сузана се почувства засегната, ала си замълча. Пое бинокъла, вдигна го към очите си и го фокусира. Това, което видя, още повече засили усещането й, че се взира в малко, но прелестно студентско градче, съжителстващо с едно чудесно селище. „Обзалагам се, че тук няма никакво напрежение между кореняци и пришълци — помисли си тя. — Дори съм сигурна, че жителите на Бряст сити и студентите от Университета на Разрушителите си пасват като кафе с мляко, Абът и Костело29, дупе и гащи.“ Всеки път, когато в „Сатърдей Ивнинг Поуст“ имаше разказ от Рей Бредбъри, това бе първото нещо, което тя прочиташе, защото обожаваше Бредбъри и онова, което виждаше през бинокъла, й напомняше за Грийнтаун — идеализираното от големия фантаст илиноиско градче. Място, където възрастните седят на люлеещите се столове на верандите и пият лимонада, докато децата си играят на гоненица с фенерчета в здрача на летните вечери, бродирани от светулките. Ами намиращото се в съседство университетско градче? Младежите там не близваха алкохол (добре де, поне не прекаляваха) и в живота им нямаше нито трева, нито наркотици, нито рокендрол. Тук момичетата даряваха момчетата с целомъдрени целувки за лека нощ и гледаха да се приберат навреме по стаите си, за да не си помисли домакинята нещо лошо за тях Тук слънцето г рееше през целия ден, по радиото звучаха само Пери Комо и „Ендрюс Систърс“30 и никой не подозираше, че всъщност живеят сред развалините на един свят, който се беше променил.
„Не — помисли си хладно тя. — Някои от тях знаят. Ето защо тези тримата дойдоха да ни посрещнат.“
— Това е Девар-той безизразно изрече Роланд — само констатираше.
— Дяволски прав си, човече — каза Динки. — Добрият стар Девар-той. — Младежът застана до Стрелеца и посочи голямото бяло здание, което се издигаше недалеч от общежитията. — Виждаш ли онова бялото? Това е Къщата на разбитите сърца, където живеят кан-той. Тед им вика „отрепки“. Те са хибриди между тахийни и хора. И не наричат това място Девар-той, ами „Алгул Сиенто“, което означава…
— Синият рай — довърши Роланд и Джейк разбра защо: всички сгради, с изключение на каменните кули, имаха сини покриви. Не Нарния, а „Синият рай“. Където една тумба хора работеха усърдно, за да разрушат света.
Всички светове.
ШЕСТ
— Изглежда като най-прекрасното място във Вселената, поне откакто Вътрешният свят рухна — каза Тед — Не мислите ли?
— Много е готино, прав си съгласи се Еди. В главата му напираха поне хиляда въпроси и предполагаше, че Сюз и Джейк навярно са приготвили още хиляда, но сега не му беше времето да ги зададат. Ето защо гой продължи да се взира в прекрасния малък оазис в далечината. Единственото слънчево място в цял Тъндърклап. Единственото приятно място. И защо не? Нищо освен най-доброто за нашите приятели Разрушителите.
30
Пери Комо (р. 1920) — американски певец, особено популярен през 50-те години; „Ендрюс Систърс“ — известно трио, започнало сценична дейност през 30-те. — Б. пр.